Page 71 - cirakat

година се удави Славчо Божички - Кирайджията, който
не послушал съветите на по-възрастните да си остане в
Божица, докато утихне реката. Тръгнал с двоколката и
при Романовси мост реката го грабнала заедно с коня
и двоколката и го изхвърлила чак долу край водениците.
Хората разказваха, че реката го „опила“, омаяла и намами-
ла сам да загази в нея и да поведе коня си. Такава
омайваща сила имала тя когато носи „курбан“.

Иван забеляза как от тълпата, край групата жени, се
измъкна млада жена с копринена шарена забрадка, с

тъмно-син пуловер и със светла плисирана пола. Усмих-
ната, гледайки го право в очите, тя го наближи.
Това беше Славка, неговата учителка.

- Здравей, Иванчо! Толкова си пораснал и възмъ­
жал, че едвам те познах.

- Добро утро! - отвърна Иван и видимо смутен от
неочакваната среща, хвана подадената му ръка.

- Я ела, да се изтеглим малко настрана, че реката
„курбан“ носи! -пошегува се учителката и съвсем свобо­

дно сложи ръка на рамото му както някога, когато Иван
беше неин ученик.

Макар че се зарадва когато я видя, чиракът все още
се срамуваше от нея, като че ли за миг се върна в
четвърто отделение. Спомените от ученическите му годи­

ни светкавично започнаха да прелитат в главата му и
хиляди картини от недалечното минало заизпъкваха пред
очите му.

Веднага си спомни за разходките из планината, в
подножието на която береха боровинки и шипци, про-
, даваха ги в града и за парите купуваха книги за учени­
ческата библиотека или пък за уреждането на класните
стаи. Като напълнеха торбичките си, събираха се на
Горската поляна, сядаха около учителката, изваждаха
хляб, сирене, варени яйца - кой каквото има - и тук
закусваха. Но Иван винаги бягаше и се криеше през време
на закуската, защото се случваше понякога нищо да не
, понесе - нито хляб, нито парче сиренце и срам го беше

I чужд хляб да яде. Учителката знаеше причината защо
той се крие. Караше децата да го викат, пък и тя го
викаше, молеше да излезе от храсталаците. Но той не
/се появяваше, все докато не завършеше закуската.

71