Page 90 - cirakat

ва за пръв път. Иван това го почувствува и чудна наслада
и гордост завладяха душата му. Всъщност той почувству­
ва известна промяна в отношението на чорбаджията
към него, веднага след отиването на Янко. Нормално
беше да поеме работите и задълженията, които имаше
Янко - да работи в работилницата, да не пасе повече
добитъка, да продава стоките, да ги изкарва на пазаря.
Иван отдавна не беше се срещал с учителката. За
това пречеше тайната война, която водеха един срещу
друг той и Ефтим, а за която война не знаеха останали­
те жители в къщата на Петкови. Чиракът усети силно
желание да се срещне с учителката, да й разкаже за вси­
чко, което беше чул и видял. Твърдо реши вечерта да
отиде в Добридол. Ще следи Ефтим, ще го дебне, все
докато не си легне.

Като свърши вечерята, поседя известно време в
стаичката, а когато хазаите утихнаха, бавно се измъкна
от стаичката с намерение да се скрие в плевнята и да
дебне ще излезне ли Ефтим и къде ще се упъти.

- Иване! - повика го тих женски глас, който идеше
откъм стряхата. - Тихо, ела насам, ела!...
Чиракът веднага позна гласа на Донка. Като се за­

гледа в мрака, видя я да стои до дирека на плевнята,
махайки му с ръка да дойде.
Иван се приближи до нея.
- Какво правиш тука? Сама ли си? - запита я.

- Псът!... - момичето го хвана за ръка и помъкна
към яслите. - Къде си тръгнал? Знаеш ли, че те преслед­
ват? Вуйчо те преследва, полицейският началник те пре­
следва!...
- Защо, ти откъде знаеш?

- Зная, ами как! Ти мене за какво ме смяташ? Зная
всичко, зная, че Янко е избягал при шумкарите, че е
бил комунист! Зная, че го търсят навсякъде, и също зная,

че ти се срещаш с някоя твоя учителка, която била
съмнителна • • •
- Чакай! - прекъсна я Иван и гласът му затрепери
от възбуда. - Кой всичко това ти каза?!... Кой ти каза,
че учителката е съмнителна, че аз се срещам с нея? • • •
той хвана ръцете на момичето, стегна ги като клещи.
- Не ме стягай толкоз!... Ще ми счупиш ръцете
- каза момичето, но не се опита да се освободи. - Чух

90