Page 91 - cirakat

разговора между вуйчо и началника. Те не ми обърнаха
внимание, от кухнята всичко чух. А после започнах да ги
шпионирам, да ги прислушвам нощем когато началникът
дойде у нас и когато остават насаме да приказват. От
тях всичко, всичко узнах. Страхувам се за тебе, Иване!...

- За мене?... Защо?...
- Защото те обичам!... - промълви момичето и се
притисна на гърдите му.
Небето светлееше от хилядите звездички, които
изпъстряха небосвода. А горе, над градчето, тъмнееха

сенките на дърветата и като огромен исполин надкриля-
ше връшката си над него Рисовица.

12

Още не беше се стъмнило, макар че слънчевите
лъчи отдавна бяха напуснали върховете на Рисовица.
Градчето притискаше топъл и задушен въздух, изпълнен
с миризма на прах и дим. Заглъхнали бяха и гърмежите
в Изворска долина, където везден имаше военни упра­

жнения. Хората, уморени от кърската работа и силната
горещина, се бяха притаили по домовете си.

У чорбаджи Петкови също беше тихо, но по двора
едно прасенце тичаше насам-натам и квичеше, търсейки
майка си, която беше затворена в кошарата. На хармана,
пред плевнята стоеше изпрегната кола с още не изто-

варено сено, а няколко кокошки, заврели се под колата,
упорито търсеха и кълвеха зрънца. Кацваха и врабчета
и грабваха по зрънце или цяла сламчица, тръгваха обра­

тно и се завираха под керемидите, където бяха гнездата
им. Започна да пада първият мрак и на прозорците
бляснаха светлините на лампите.

Иван, като знаеше задължението си, без да чака
заповед, грабна двете големи кофи и тръгна към деветте
чешми да донесе вода. Градчето беше известно по тези
чешми. От девет широки железни тръби бликаше вода,
пълнеше циментираното корито, преливаше го и оттича­

ше във вид на малко поточе. Надолу, по течението му,
хората използваха водите му за напояване на градините
и ливадите.

91