Page 92 - cirakat

Чиракът крачеше някак мързеливо по долната ули­

ца, стискайки дървените дръжки на празните кофи, които
го удряха по краката. Беше му вече досадило всяка вечер
да донася вода. И затуй лениво вървеше. „Без хляб се
може, ама без вода не може“, говореше му в началото
бай Петко. И макар че няколко стомни винаги бяха
пълни и че на никого през нощта не беше нужна толкоз
вода, Иван не му възразяваше и всяка вечер послушно
отиваше с кофите към чешмите. Както и тази вечер,
като дойде до чешмата, видя насреща му по улицата
един човешки силует. Занасяше се ту налява, ту надясно,
спъваше и падаше.

„Пияница е“, помисли си Иван. Напил се като кютук,
изхвръкнал от кръчмата. Като наближи, забеляза група
полицаи, които вървяха десетина крачки зад човека. Чуха
се псувни, смях и подигравки.

- Играй, играй!... Мамката ти комитска!... - креще­

ше един от полицаите, Борко, известен в градчето по
своята строгост и грубост.
- Ма той не играе, той танцува бре, Ганчо! - до­
бави подигравателно другият.

От думите на полицаите, по дрехите и шапката,
които за пръв път виждаше, Иван разбра, че това беше
шумкар. Кой знае къде и как беше паднал в ръцете им
и сега го караха към полицейското.

Момчето нямаше повече от двадесет години. Ръце­
те му не бяха вързани, но увиснали и тъй се клатеха,
че Иван веднага разбра и настръхна - бяха счупени.
По надутото му лице дълги бразди и широки петна от

съсирена кръв, смесена с прах и боклук, така че очите
му не се виждаха. Като забеляза чешмите, направи усилие
и се повлече към тях, напъна се и започна да пълзи.
На когато се приближи и току-що да се наведе над вода­

та, Борко го натисна с ботуша и му стовари няколко
приклада в тила и момчето се простря край коритото
пълно с вода. Другите полицаи, с псувни и ругатни го
грабнаха от двете страни, повдигнаха го и го повлякоха
към участъка.

Иван стоеше вцепенен и гледаше безмълвно, изтръ­

пнал от ужас. Полицаите не му обърнаха внимание. Той
за тях не съществуваше в този момент. И как всичко това

92