Page 93 - cirakat

стана изведнаж, неочаквано, бързо?... Стана му горещо и
капчици пот оросиха челото му.
- Кучета!... Зверове кръвожадни!...
Изведнаж усети, че някой стои зад него. Иван упла­
шено подскочи.
- Аз съм, какво се изплаши така?

Пред него стоеше Донка. Той видя как усмивката на
лицето й бързо изчезна и то получи израз на учуда, дори
на уплаха.
Донка пристъпи до него.

- Да не ти е лошо?... Нещо ти се е случило?...
Момичето сложи ръка на рамото му.
- Да не си болен?! Целият гориш, трепериш... Ива­
не, какво ти е?

- Нищо ми не е, не се безпокой - рече след малко
Иван и се наведе над коритото. Изплиска се по лицето.
Но в същия миг видя някакъв парцал, който плува из
коритото.
- Шапката!... - извика безумен, блъсна кофите и гра­
бна от коритото шапката на партизанина.

Беше направена от вълнен плат, а на предната й
част личеше мястото на червената петолъчка.
- Какво е това? Чия е тази шапка?
Иван помълча, а сетне промълви:
- Май, че шумкарска. На онзи дето го закараха по­
лицаите.
- Ти луд ли си? Хвърли я! Защо ти е? Гледай си
своята работа - уплаши се Донка.
Иван нищо не отвърна,пъхна шапката под разкопча­

ната си риза, напълни кофите и тръгна към къщи следван
от Донка.

Момичето го гледаше с недоумение и не знаеше
какво да го запита. Като вървеше след него, гледаше в
полумрака къдрите на подстриганата му коса, широките
му плеши и набити мускули, които се очертаваха под
ризата му, твърдата му и решителна походка. Вървеше
след него мълком и му се радваше.

Иван се измени, стана груб и невнимателен към
мене. Криеше нещо от мене. Не ми се доверяваше като
преди, като че ли стана подозрителен и не обичаше много
да приказва къде излиза вечерно време и с кого се среща.
По едно време си помисли, че и баща й знае нещо или

93