Page 100 - trnski_kraj

Сейки тия развалини — некогашни крепости — минавашъ презъ други по-ужасни. „
Това сж издълбаните урви отъ опустошителни поройни стихии И природните
крепости, каквито сж били възвишенията надъ с. Зелениградъ, обраснали неко-
гашъ съ вековни гори, сж разрушени отъ жестока човешка ржка. Старци на 100
год. възрасть, преди 30 год, сж ми ризправяли, че и те помнятъ, когато дерето,
презъ което се спуска селската река, е било потънало въ разкошни ливади и
заградено съ всекакви гори. За тая некогашна прелесть на селото свидетелству-
ватъ останалите тукъ-тамъ хилядолетни буки или джбове, като оброчници. Те
поясняватъ свещените развалини отъ църкви и манастири въ с. Зелениградъ и
околностьта му.
Върху такива развалини е разположено селото. Значи, когато тия светини сж
сжществували тукъ, селото е било на изтокъ отъ техъ, на местото, което и днесъ
се казва „Селище“. Отъ чия вражеска ржка сж пострадали тия светини, не се знае;
а какъ е станало преместването на селото тукъ, ще поясна това по-после съ едно
предание. Подъ хълма „Кръстъ“ върху развалините на манастира „св. Петъръ“
сж разположени кжщите на фамилията „Кушлини“. И днесъ, когато се случи
некое крупно нещастие въ живота на тая фамилия, страхотно признаватъ, че иде,
като наказание, защото сж се заселили върху манастирище. Презъ 1908 г., при
едно силно наводнение отъ образувалите се дъждовни потоци презъ двора на
Игнятъ Петровъ, се разкриха три гроба. Скелетите беха отпечатани въ пръстьта,
а костите при слабо притискане се обръщаха на прахь. Съ лицата си беха обър­
нати къмъ изтокъ, като подобава на православни, а при главите имъ имаше
тухли, като белези на монашеско погребение. Може да се предполага, че едновре­
менно съ манастира, на изтокъ отъ него, до скалата, е сжществувала малка църк­
ва, нещо като скитъ. Върху нейните зидини, уцелели на височина до 2 м., е издиг­
ната днешната църква „св. Николай“ презъ 1833 год., най-старата измежду
църквите въ Знеполе, следъ палюшката и ранилужката.
Тия две светини сж допълнени съ списъкъ на развалини отъ други такива въ окол­
ностьта на с. Зелениградъ, а именно:
1. Развалини на манастиръ „св. Димитъръ“ въ с. Забелъ, 2 клм. източно отъ с.
Зелениградъ.
2. Развалини отъ църква „св. Прокопий“ въ с. Туроковци, 4 клм. на изтокъ отъ
с. Зелениградъ.
3. Църквище съ ясно очертание на зидове, въ с. Милославци, 2 клм. западно.
4. Такива въ с. Главановци
5. Уцелела и до покривъ заровена въ земята църква „св. Николай“ въ с. Рани-
лугъ, 4 клм. западно.
6. Манастирище „св. Богородица“ при с. Реяновци.
7. Уцелела църква „св. Богородица“ въ с. Паля, която датира отъ 918 година,
или деветь светини, сгжстени по севорозападния венецъ на Знеполското корито,
въ едно разстояние отъ 12 — 16 клм.. мисленно ни изправятъ предъ историческия ,
споменъ за Знеполската епископия. Знеполето, усеяно съ толкова светини отъ
далечно минало, може да има притежанието да смета, че всредъ техъ с. Зелени­
градъ, ако не е било седалище на епископи, поне тукъ е била техната рези­
денция. Къмъ Сердика или къмъ Нишъ се е отнасяло Знеполето въ тия времена;
има исторически данни, че християнството е нахлуло всредъ това население още
преди покръстването на България. Така, напримеръ, въ житието на св. Ермъ,
живелъ къмъ 100-та година сл. Р. Хр., четемъ, че той се подвизавалъ въ една
далечна римска провинция. Немамъ никакви данни да потвърдя, че тая провинция
е била Знеполъ, презъ която тече река Ерма, освенъ предположението ми по ана-
логг.ченъ пжтъ за произхождението името на тая река. Въ 400 год. е сжществувала
Ремесиянска (Бела-паланка) епископия съ епископъ Никита. За него и проф.
Иречекъ, и проф. Снегаровъ въ своите исторически трудове казватъ, че е про-
поведвалъ и кръщавалъ между бесите. Следователно, докато наименованието
Самовилска (отъ бесовска) падина говори за заселване на бесите въ тая руйска
падина, макаръ и временно, може да се предполага, че епископъ Никита е бора-
вилъ и тукъ.
Нишъ и Сердика още въ VI. векъ сж имали епископи и една непрекжсната после-

103