Page 95 - trnski_kraj

Подобни на горната могила, само че по-малки, имаме при селата: Изворъ, Радово
и Слишовци. А имаме по-голЬми, каквато е тази при Туроковци, която е разкопа­
вана отъ иманяри, но, доколкото се знае, не е намерено нищо особено. Възможно
. е нЬкои отъ тия могили да сж издигнати въ паметь на нЬкой полководецъ, заги-
налъ на геройски походъ.
III. „Селища“ Съ името „селище“ се назоваватъ местности, които сж били насе­
лени въ далечното или близко минало, каквито въ Трънсто има доста и нЬкои
съставляватъ гол-Ьмъ интересъ, като източници на старини. Може би едно по-щателно
проучаване да открие и предисторически селища, за каквито свидетелствуватъ че-
олитичнит-Ь паметници; преданието между населението не отива по-далече отъ
латинското време. Много отъ селищата сж отъ по-ново време, като не се смЬ-
татъ останкитЬ отъ пръснатитЬ колиби, които сж били заставени отъ турцитЬ
презъ XIX. в. да се събератъ на едно м-Ьсто. Най-забележителни сж селищата
при Зелениградъ и Ярловци, дето има богатъ строителенъ материал-ъ: сждове, монети,
украшения и пр., отъ римско време. Между Ярловци и „Земенъ“ има каптиранъ
изворъ или баня отъ сжщото време. Преданието говори, че днесъ населението на
гр. Земенъ, който е билъ до Ярловци, било изгонено и основало новъ градъ Земенъ
срещу БЬлградъ. Важна роль е играло и селището при с. Звонци, кждето сж за­
пазени основитЬ на римска баня; минералниятъ изворъ на Звонци и сега е изве-
стенъ съ гол-Ьмата си лЬковитость. Не по-малка роль е играло и селището при
с. Ломница, дето е намЬренъ жертвеникъ съ латински надписъ, за който ще стане
дума по-долу. За селищата, като това на изтокъ отъ Трънъ и при много села, както
при ЗабЬлъ, напр., нЬма да се спираме, понеже при тЬхъ до сега не сж нам-Ьрени
интересни старини.
IV. „Градища“ има на много м-Ьста, но най-важното, каточели, е това на северо-
западъ отъ Зеленинградъ; въ него се изкопава, освенъ градивенъ материалъ и
монети, садини, сЬчива, надписи и др. предмети отъ римско време. То е близко до
Дъсчанъ кладенецъ и, като силна естествена крегюсть, е охранявало прохода. Гра­
дища има и при селата: Насалевци, Мраморъ, Долна-Мелна, Глоговица, Мислов-
гцица, Врабча и Радово — сжщо и върхътъ на планината Любашъ. Всички тия
градища сж високо стоящи естествени крепости, които на много мЬста сж засил­
вани чрезъ изкуствени градежи, а освенъ това, имали и различни постройки, което
личи отъ запазенитЪ основи. Къмъ градищата може да причислиме и Асеновото кале
при Звонци.

V. Религиозни надписи. Такива има на латински езикъ, а сжщо и на гръцки.
Олтарниягъ камъкъ на манастира „св. Архангелъ“ представлява жертвеникъ съ
латински надписъ, на който само първитЬ три реда сж ясно четливи — 5апс1о
СазеЬопо засгит; следвагцитЬ редове сж неясни, затова ще дадемъ надписа, както
приблизително го прочита Иречекъ: „5апс{о СазеЬопо $асгит рго$а1и1е М. Агйо-
тпиз РеПс1531ти5 ргозиН:“. *)
При обиколката си въ Трънско, 1883 г.. Иречекъ намира този жертвеникъ близо
до Ломнишкото ждрело въ м-Ьстностьта „Некръске“ или „Престолъ“, както я на­
рича той. По-възрастнитЬ трънчани и селяни отъ Ломница помнятъ, когато жертве-
никътъ е билъ тамъ; това м-Ьсто е било светиня за гЬхъ, и, както името показва,
всЬки, който е минавалъ оттамъ, се е спиралъ и кръстилъ. После, изглежда, сж-
щиятъ жертвеникъ е пренесенъ въ манастара, но никой не може да каже кога е
станало пренасянето. Само последната дума отъ надписа „ргозий“ не се вижда
сега, но изглежда, че се закрива отъ дъскитЬ на пода.

Иречекъ не превежда надписа, може би, защото прочитането му е приблизително,
само забелязва, че проф. Томашекъ посочва на името на крепостьта Каофбусоу въ
провинцията Хемимонтъ, съ която се е ползувало името Касебоне, може да се до-
пустне, че това е нЬкое римско божество или знатенъ римлянинъ, въ чиято честь
е билъ направенъ жертвеникътъ. Близо до местото, дето е нам-Ьренъ жертвеникътъ
надъ ждрелото, сж запазени основитЬ на християнски храмъ, който, споредъ пре­
данието, се наричалъ „св. Георги“ и билъ построенъ отъ Константинъ Велики. Може

*) Конст. Иречекъ, княжество България, II. часть — Пжтувания по България, стр. 520, заб. 24,

98