Page 96 - trnski_kraj
P. 96

да се допустне, че въпросниятъ жертвеникъ е служилъ, като престоленъ камъкъ
               на този храмъ.
               Сжщиятъ надписъ, съ малки       изменения, помества и проф. Г. И. Кацаровъ въ „При-
               носъ къмъ старата история на София“, кн. I, стр. 91. Четиристраненъ жертвеникъ
               отъ престолъ (при с Ломнида, Трънско), вие. 0’95’Тг., шир. 0.40 м. — „5апс1о (Са-
               зеЬопо) заегит (рго за!и*е) М. Ап*опт(0 (РеИазятиз (1) \Ъ (ег4из).“
               Обаче и той не дава преводъ. Въ сжгцата книга сж поместени и други два над­
               писи на гръцки езикъ. Единиятъ е на страница 88^. . „Четиристраненъ олтаръ
               отъ Зелениградъ (Трънско) отъ трахитоподобенъ Камъкъ, вие. 1.33 м., долу шир.
               0-46 м., деб. 0.41 м.
               Проф. Кацаровъ не дава преводъ, но ясно е, че          този надписъ, заедно съ н^ка-
               къвъ храмъ, се дава, като даръ на Аполона.
               Другиятъ надписъ е на стр. 89, „Отломъкъ отъ олтаръ“ отъ варовикъ, вие. 0.54.,
               шир. 0.77 м., деб. 0.58 — 0.72., намЪренъ въ римски развалини между
               Зелениградъ и Милославци.
               Този надписъ е намеренъвъ „Градището“ при Зелениградъ. При с. Горочевци, наскоро
               следъ  освобождението, е нам4ренъ барелиефъ съ надписъ.

               VI. Монети се срещатъ по-често сребърни, а редко — златни, отъ римско време,
               _ императорите Неронъ, Константинъ и Лициний; има сребърни монети съ
               отъ
               образа на Александъръ Македонски. Монети отъ гръцко и византийско време,
               какю и отъ    Н-то блгарско царство, се срещатъ по-редко.
               VII. Манастирища и църквища. По-известни манастирища имаме при:
                1. Забелъ, дето манастирътъ работилъ до началото на XVIII. в. Иречекъ, въ своите
               пжтувания, стр. 511, при забележка, пише, че „една книга отъ този манастиръ,
               ржкописенъ миней, се намира въ Погановския манастиръ; купилъ я отъ „ката-
               ните“ (сръбски или унгарски доброволци въ австрийските войски презъ 18. в.) за
               единъ грошъ попъ Панси и я продалъ на св. Иванъ“.
               Сега се откриха глинени тржби отъ водопровода на този манастиръ, който е              взи-
                малъ вода отъ извора, северно отъ      „Селището“ при Зелениградъ. 2. Туроковци,
                туроковскиятъ манастиръ е сжществувалъ          неколко години и следъ освобожде-
                нието. 3. Трънъ, 4. Долна-Мелна и пр.
                Църквища имаме при Ломнишкото ждрело, за което стана дума вече, при             „Китка“,
                източно отъ ждрелото, при „Могили“, западно отъ Трънъ и на много други
                мКста, като Бераинци, дето и сега въ скалата е запазенъ параклисъ (постница),
                въ който, споредъ преданието, ужъ живела св. Петка.

                                                                                                       „
                VIII. Манастири и църкви съ строени много,                 особено въ XIX. в., когато
                настжпва сравнително по-спокойно време, но имаме такива и отъ по-рано. Най-
                старата постройка въ Трънско, споредъ нашите проучавания,е църквата
                на манастира „св. Архангелъ“, разположени въ живописна местности, северно
                отъ  Трънъ. Тази църква прилича на църквата въ „Погановския манастиръ“ и, макаръ
                да немаме надписи и други документи, по които да се ежди за времето на построя­
                ването й, може да се признае, съ известна резерва, преданието, че тя е строена
                заедно съ „Погановския манастиръ“. Отъ надписа на първата зография въ църквата
                на последния манастиръ се признава, че тя е строена презъ 1 5 0 0 г о д., обаче, д - р ъ
                Кр. Миятевъ въ своята книга „Погановскиятъ манастиръ“, 1936 год., издание на
                царибродското бежанско дружество „Нишава“, като смета, че ктиторите на мана­
                стира сж Константинъ — кюстендилскиятъ владетели и сестра му Елена, допуска,
                че манастирътъ е строенъ къмъ 1392 год., но, поради турското нашествие, зогра-
                фията закженела и станала въ 1500 год. Както и да е, нКма много да грешимъ,
                ако   приемемъ, че манастирътъ „св. Архангелъ“ е строенъ въ края на XVI. в. Въ
                него нема стариятъ начинъ на строежъ — неколко реда тухли и единъ редъ
                камъни за   по-красивъ изгледъ, както имаме въ „Погановскикия манастиръ“.
                Църквата на „св. Архангелъ“ е триконхална постройка отъ бигоръ и греди, и куполъ,
                който свидетелствува, че постройката е стара и прави преходъ между църквите
                на търновското царство и тези отъ турско време, които сл безъ куполи. Куполътъ


                                                                                                      99
   91   92   93   94   95   96   97   98   99   100   101