Page 101 - trnski_kraj

Дователнсть отъ владици. По свидетелството на Иречекъ, като говори за хунскотО
нашествие на полуострова, се установява, че въ Нишъ е имало църкви преди
448 год. При нашествието на Атила, Средецъ и Нишъ еж много пострадали. Сер­
дика била опожарена, а Нишъ и околностьта му — страшно опустошени. Базира
се на новооткрития фрагментъ на полководеца Приска. Тамъ, по несъмненъ начинъ
сж представени събитията отъ 441 — 447 год. Самиятъ Приска говори, че билъ
членъ въ посланичеството на консулара Максимиляна до двора на Атила въ 448 год.
По тоя пжть посланиците виждали ужасни развалини. Сердика е била опожарена,
ала страшна гледка е представлявалъ Нишъ: градъ безъ хора; само въ развали­
ните на църквите лежали вайкащи се неколко безпомощно болни. Отдалечихъ
се отъ околностьта на Знеполе, за да се добера до исторически данни, каквито
тукъ липсватъ, отъ области, съ които нашиятъ край е делилъ една и сжща участь.
А всички горни доводи наведохъ, стремейки се да поясня отъ кжде и отъ кога
иде закваската за едно такова църковно съсредоточаване тукъ.
Щомъ като 448 год. е имало църкви въ Нишъ и Бела-паланка, защо да не
допуснемъ, че и некои отъ нашите светини сж отъ това време, или най-късно —
отъ царь Симеона до царь Петра ? Неотричамъ, че некои отъ техъ сж строени въ
времето на царь Ив. Асенъ 11.,както се споменува отъ г. проф. Снегаровъ; споредъ
него, той е построилъ 14 манастири въ софийската область. Отъ това време е
уцелелъ само трънския манастиръ „св. Архангелъ“. Отъ развалините на другите
нищо неможе да се почерпи. Историческа истина е, че гр. Нишъ е родното место
на царь Константинъ Велики, следователно, тоя, който е покровителствувалъ хри­
стиянството и му е далъ тържество надъ езичеството, не ще да е изоставилъ безъ
духовна просвета ония места и околности, които сж били най-близки до неговия
роденъ градъ. Понеже още отъ първите векове Знеполе е било свързано чрезъ
икономически и търговски пжтища съ Македония, последното не ще да е било
чуждо и за некои отъ учениците на св. Климентъ Охридски.

Връзка съ тия старини има и развалината, наричана „Земенъ“, отстояща 2 клм.
южно отъ с. Зелениградъ. Това е единъ хълмъ въ средата на Знеполското корито,
който се мие отъ р. Ерма. Много развалини, личещи по повръхностьта и въ нед­
рата на тоя хълмъ, както и преданието, че обитателите му, при нечие нашествие,
сж избегали и сж заселили сегашния гр. Земунъ срещу Белградъ, говорятъ за
некакво заселище Вероятно тукъ сж живели знатни римляни, които сж напра­
влявали минното дело, доста развито въ полите на Руй, за което свидетелству-
ватъ разкритите галерии при с. Забелъ, както и названията: с. Туроковци отъ
коване тура (пари); местностьта „Рудине“ между Забелъ и Туроковци (отъ руда),
както и „Самоковище“ при сегашните Забелски ханове. Земенските развалини ме
навеждатъ на предположението, че тукъ е живелъ некой феодалъ (пославянчено —
боляръ), който е покровителствувалъ, както населението на тая местность, така и
минното дело. Отъ тамъ, може би, носи името си и изворътъ „Болярка“, най-близкия
кладенецъ до това место, отъ който ярловчани и сега черпатъ вода за пиене. По
едно предание, славянската стихия въ VI. векъ е залела тия римски колонизатори,
та мжжете сж избегали, а жените имъ останали. Отъ това смешение на славяни
съ римлянки се твърди, че нашите майки били латинки. И действително, и днесъ
много жени въ тоя край носятъ кръщелно име Латинка. Следъ тоя превратъ се е
създало селото Зелениградъ близо до крепостьта „Зелениградъ“, всредъ „Снего
поле“ (споредъ Иречека) на местото, което сега, както казахъ по-горе, се нарича
„Селище“.
Следъ като римляните, въ края на VI. векъ, загубили своята мощь и били сменени
отъ славяните, станали сж промени въ античната географска номеклатура. Въ
VII.—VIII. векь сж възникнали подъ славянско влияние нови наименования, които,
общо взето, продължаватъ да сжществуватъ и до днесъ. Тази промена се е извър­
шила по определени филологически закони. Така, напримеръ, окончанието „полисъ“
въ наименование на крепостите и заселищата е заменено съ „градъ“. Тоя изводъ
правя, за да определя отъ кжде носи името си Зелениградъ. Историята малко
говори за крепости на царь Константъ и синъ му Константинъ, а повече за такива
отъ времето на царь Траяна и Юстиниянъ. Обаче, осмелявамъ се тая крепость да
я отнеса на първите, по следующите съображения: първо, че те отъ общи дър-

104