Page 104 - trnski_kraj

Кърджалии въ Знеполе

Отъ свещ. Свгьтославъ Йордановь

Къмъ 1770 г. въ турската империя настанали вътрешни и политически смутове.
Около 1800 год. България е станала арена на разбойнически опустошения. Отъ
тия маждуособици се излжчили и плъзнали върху снагата на робската земя
кърджалиигЬ. Докато въ Северна и отчасти въ Западна България върлувалъ
Кюрджа-паша, къмъ Знеполе се насочилъ съ ордата си Кара-феизъ съ синовете
си. Къмъ 1806 г. той станалъ пъленъ господарь въ Брезникъ и Таранъ-паланка
(Изнеболскиятъ кадилъкъ). „Да се знае, кога дойде Кара-фейза у Брезника
да е ага, та изеде сво зайре по света — теше да помре светъ за лебъ,
та изсече све корйе, и що имаше дърво по вилаета, и по сва Софийска
кааза и по Знеполската кааза. По сва села онъ е зулумъ направилъ и не остави
ни мома, ни невеста необезчестене ...“ (Изъ старите книги на Завалски манастиръ).
Изъ тия места, по които населението е живеяло въ трудъ и миръ, кърджалиите
сж дошли, като една неочаквана стихия, сбирщина отъ нехрани-майковци, крадци
и разбойници, една пасмина отъ хора, сдружени на тайфи, подъ свой главатари
и съ неподчиненъ духъ, тръгнали по дадена посока да обиратъ и опожаряватъ
беззащитните селища. И турската власть била слаба да се справи съ пладнешките
разбойници.

Още когато населението на Трънско и Знеполско разбрало, че отъ къмъ Брезникъ
се задала една тайфа, възседнали на коне, съ смъртенъ страхъ напуснало огни­
щата си. Старите знеполци предаватъ, че когато дошли въ Трънъ, кърджалиите
били облечени въ потури, съ дву-ржкави салтамарки, обшити съ широки гайтани.
Презъ кръста били опасани съ широки зелени пояси, съ натъкнати ножове, пищови,
сатъри, куки и боздугани. На главите носили широки чалми, а некои — високи
калпаци съ звънчета на върха. Очите имъ билъ кръвясали, а мустаците — засукани!
Страхъ и трепетъ внесли всредъ населението. Никой още не знаелъ, кое село ще
бжде нападнато. Следъ като малко престояли въ Трънъ, те, като мжтенъ потокъ,
се разнесли по знеполските села. Кърджалиите довелъ Кара-феизъ до Трънъ, и
се върналъ обратно въ Брезникъ и Пиротъ. Той оставилъ въ Знеполската кааза
сина си Али-бега. Пристигналите въ нашия край кърджалии били сбирщина отъ
анадолски турци, кюрди, даалии и капа съзи. Преданието, което е достигнало до
наши дни, говори, че те били твърде грозни и страшни по физйономия. Мнозина
отъ техъ били почти голи и дрипави, а некои пъкъ облечени въ гайтани и сърма.
Тукъ те пристигнали презъ летото и гдето минали, облаци отъ прахъ се дигали.
Още съ пристигането имъ въ Трънъ, въ Знеполе се чували страшни писъци и
стенание. Планините и дълбоките долини били препълнени оть избегалите се­
ляни. Като знаци, по които се е узнавало, че иде опасность, селяните сж палили
отъ слама огньове по високите места. (Оратниците отъ месните заговезни до
сирните). Щомъ се появявалъ тоя пламъкъ, знакъ, че кържалиите идатъ, селяните
бегали. Въ некои села стари мжже и баби оставали въ кжщи, и съ пари, храна
и др. подаръци се откупвали. Съ скръстени ржце и безъ оржжие, те срещали
неканените гости. Съ изрази на дълбока покорность, съ бледи и посърнали лица,
те посрещали приготвилите се за сечь кърджалии.
Али-бегъ за неколко време не далъ заповедь да се напада Знеполе. Ала единъ
день, капа-съзите му подготвили белия конь, на които се качилъ младиятъ ху-
бавецъ, а задъ него разигравали атовете си двама гавази кърджалии-еничери,
съ големи гугли на главите си, окичени съ ситни звънчета, а следъ техъ следвали
на конете си грозните харамии, заедно съ неколко коне съ самари и каруци. Малци­
ната останали трънчани, съ некои духовници, изпълнявали трепетно ролята на
покорни слуги. Целото Знеполе било пусто. Всичко живо се спотаило въ скри­
валищата. Руй и Въртопъ, навжсени, мълчаливо и заканително гледали на тая
зла прокоба въ хубавото поле, а Ерма плачевно се провирала презъ гжсти вър­
балаци и елхи, които старателно прикриватъ белата й снага. Тукъ-таме се виждали
огньове. Знаци. Не се чувало дори песень на птички, нито кучешки лай. Само

107