Page 103 - trnski_kraj

Отъ казаното до тукъ се вижда, че отъ I. вЪкъ следъ Христа, а по свидетелството
на могилите и преди Христа, е сжществувалъ народъ въ Знеполе. Има предание,
обаче, че въ робската епоха тукашното население е напуснало местожителството
си. Презъ 1908 год. съмъ записалъ това предание отъ единъ 100 годишенъ ста-
рецъ. То гласи следующето: когато Али-бегъ обикалялъ Знеполе, то предста­
влявало пустиня. Кога, кжде и защо сж забягнали жителите му, никой незнае.
Знае се, че когато се е разбунтувала Шкодра (Албания) отъ къмъ Македония
нашитК прадеди сж дошли тукъ. Тогава жителите на с. Зелениградъ се заселили
на сегашното место и върху манастирището. Въ началото селото имало 22 кжщи,
споредъ числото на фамилните. До днесъ се е разрастнало до 140 кжщи. Знаятъ
се и родоначалниците на всека фамилия. Понеже чрезъ тия родоначалници сж
достигнали спомени и названия на местности, допуска се, че не следъ дълго време
некогашните бежанци сж се повърнали пакъ на старите си огнища. Въ търсе­
нето на исторически данни за подкрепа на преданието и моите предположения,
спирамъ се на годината 1414 и свързаното съ нея събитие. Проф. Снегаровъ въ
своята история на стр. 179 казва: „Константинъ Костенечки съобщава,
че султанъ Мухамедъ!, следъ убийството на брата сиМуса Кесе-
джи въ 1414 год., е подарилъ на сръбския деспотъ Стефана
Лазарича „страну Знеполя глагол емую“. Въ тия времена и събития е
игралъ важна роля въ уредбата на турската държава Али-бей. Той е билъ води­
тели на акинджиите, т. е. лека конница на султана. Вероятно въ тия времена
се съвпада обезлюдяването на Знеполе и тоя ще да е билъ Али бей, който се
споменува въ преданието. Връщането ще е станало следъ 1530 год. Въ студията
си „Римски пжть отъ Белградъ до Византия“ (вижъ Истор. библиотека
год. IV. томъ 4. стр. 69.) Иречекъ казва: „Още въ римско време е минавалъ
пжть отъ Средецъ къмъ Морава презъ Снего поле, кждето се намирала крепо-
стьта Зелениградъ“. Презъ 1530 год. по тоя пжть е пжтувалъ графъ Ламбергъ,
императорски пратеникъ, за Цариградъ, обаче пжтьтъ е билъ потъналъ въ забрава!
Дали поради отсжтствие на население или по друга причина пжтьтъ е потъналъ
въ забрава—незная. Едно, обаче е положително, че никое село отъ Трънско неможе
да знае за родословието си повече отъ 9 поколения назадъ. Съ повръщането на
нашите прадеди тукъ, те сж продължили да се занимаватъ съ скотовъдство,
земеделие и дюлгерство. Възстановява се и рудокопачеството, главно на жел-Ьзо!
Съ него е било свързано и ковачеството. При сегашните Забелски ханове има
могила отъ сгурия. Това место се казва „Самоковище“, защото е имало маданъ
за коване желязо, както въ Самоковъ. Личи още вадата, по която р. Ерма се е
отбивала за двигателна сила на тоя маданъ. Рудата се е добивала повече отъ
планинските притоци на р. Ерма и нЪкои рудници. Отъ тукъ много маданджии
сж отивали на работа въ гр. Самоковъ и с. Радуилъ. Това занятие е било покро-
вителствувано и насърдчавано отъ турското правителство. Некой си чиновникъ
Чаушъ Коюнъ, придворенъ на султана, балъ назначенъ да наглежда и управлява
всички Самокови, рудници и рудари въ соф. область. Затова билъ издаденъ
специаленъ царски ферманъ презъ 1563 г., както съобщава въ в. „Зора“ презъ 1937
г. Василъ Шеновъ. Названието на местностите въ землището на с. Зелениградъ
„Коинъ долъ“ и „Коина падина“ сж свързани, види се, съ името на Коюнъ Чаушъ.
Въ тия местности, кждето и сега се разкриватъ рудници, ще е действувалъ следъ
1563 год. съ сжщата целъ тоя царски покровитель на минното дело тукъ.

106