Page 102 - trnski_kraj

жавнически интереси и локални такива за обезпечаване минното д'Ьло и Звонската
баня, еж създавали тия крепости; второ, името на крепостьта може да има
връзка съ нарицателното име на царь Константъ, който се е казвалъ „Флора“;
трето, че презъ 1899 год. вср-Ьдъ развалинигЪ отъ римско време, където е сега
селото, бе намерена находка гърне съ бели пари, носящи лика на царь Кон-
стантинъ. Нарицателното име „флора“ (пославянчено — зеленъ), прибавено къмъ
съществителното „полисъ“ (градъ), даватъ Зеленъ-градъ. Това още не е доказа­
телство, а мое предположение, реално подкрепено само отъ находката.
Други географски източници за съществуване на крепостьта „Зелениградъ“
идатъ отъ списъка на епископствата, съставенъ по заповедь на императора Лъвъ
Филосовъ въ 886 г. — 907 год. Срещаме ги въ писмото, съ което Василий II,
византийски императоръ, въ 1020 год. потвърждава териториалната граница на
българската църква, както е била при Самуила и Петра, а също и при Симеона:
по тоя списъкъ крепостьта се нарича Еречехкос,. Същото твърди и проф. Сне-
гаровъ въ книгата си „Охридската Архиепископия“, стр. 179, като превежда гор­
ното име Звьнепол1е. Отъ звънци и звънъ, което отговаря на преданието за
служебната връзка чрезъ звънци между крепостьта „Зелениградъ“ и Звонската
баня. Има географски имена, където личи, че окончанието „полисъ“ е останало
поле, вместо градъ. Напримеръ: Никополе, Дренополе и пр. Следователно, по същия
езиковъ законъ се е добило названието на целото корито Знеполе, въ пълната
зависимость отъ названието на крепостьта.
Дължа да поясна названието на ония местности, за които стана дума при описа-
нието, на връхъ Руй, както и да направя второто предположение, подкрепено съ
исторически данни за названието на р. Ерма:
1) Дакина падина. Изглежда, че тукъ е живело племето „даки“. Исторически
фактъ е, че даките съ били прогонени отъ къмъ Трансилвания отъ царь Траянъ
и съ били разпръснати изъ Балканския полуостровъ. Създала се е дори и дър­
жава на даките съ столица Средецъ. Въ 344 год. тукъ е имало църковенъ съборъ
срещу Ария. Средецкиятъ епископъ се явява още на Първия вселенски събооъ
(325 год).

2. Калугерска падина. Преданието говори, че тукъ съ били загинали 30
калугери. Дали отъ забелския манастиръ или отъ зеленоградския съ били те, е
тайна. Също, преданието не хвърля никаква светлина подъ чие насилие е станало
бегството имъ и избиването.
3. Самовилска падина. Най-вероятно е, че това название иде отъ езическото
поверие за самовили и самодиви. Мъчно може да се допусне, че това название
иде отъ равяозначущето понятие бесъ, за да се оправдае предположението, че
тукъ може да съ живели бесите, които съ се отличавали съ рудокопачество. А
такова, както казахъ по-горе, е било развито въ тая область.
4. Ерма. Мъчно е да се определи отъ къде иде това название. Едно предполо­
жение допуснахъ по-горе. Сега допускамъ друго, въ връзка сь идването на бъл­
гарите на Балканския полуостровъ.

Историкътъ Маринъ Дриновъ подържа, и Иречекъ се съгласява, че пославянчването
на Балканския полуостровъ е станало не изведнажъ, а въ продължение на 300
години отъ III. VII. векъ. Въ 679 г. дохождатъ българите. Те събиратъ сла-
вянските племена въ една мощна държава. За първобитната история на българите,
преди техното пристигане, до насъ съ дошли два разкази, единъ туземенъ и единъ
гръцки. Откъслекътъ отъ туземното предание се начева съ царуването на двама
князе: Авитахола и Ирника, които произхождали отъ династията Дуло. Техъ
наследилъ единъ узурпаторъ отъ коленото Ерми; той носилъ славянското име
Г о с т у н ъ. После отново царували двама д у л о и д и : Кубратъ и Безмеръ (вижъ
стр. 87, истор. Иречекъ). Като се ровихъ изъ тия исторически сведения, по апер-
цепция горните две названия Ерми и Дулоиди се сливатъ съ представите ми за
река Ерма и местностьта Дуланъ при манастирещето въ с. Зелениградъ.
Допускамъ, че тукъ и въ Знеполето може да сж живели потомци на гия две
колена.

105