Page 99 - trnski_kraj

Село Зелениградъ, като изходенъ пунктъ за из-
следване миналото на Трънско

Отъ свещеникъ Евстати Богданавъ

Когато се говори и пише за Трънско, особено за неговото минало, требва да се на­
прави една екскурзия за наблюдение и изследване изъ Знеполското корито. А да
се нам-Ьрятъ скрижалите на кипящата никога тукъ римска и българска култури,
непременно требва да се види с. Зелениградъ и неговата чудна и очарователна
околность. При това, пжтникътъ се примамва и отъ гордия Руй, и отъ величестве­
ната скала „Шильи-камъкъ“, върху плещите на която Руй, като рицарь, е възседналъ
и подъ която се е сврело селото. Мистичность обзема душата ти, щомъ прибли-
жишъ до гЬхъ. Иска ти се да ги питашъ, какво знаятъ за вековете, какво могатъ
да ни изприкажатъ за старините, върху чиито развалини е селото, или пъкъ за
ония, съ които е усТяна околностьта му. Мълчатъ! Но нЪкаква тайнствена сила
съ строга заповЪдь ти налага да се качишъ все по-високо. Достигнешъ ли върха
на скалата, едновременно се изкачвашъ и на върха Руй, който съ полите си по­
крива скалата. Пакъ развалини; пакъ мистиченъ размахъ на мисъльта ти. Личатъ
остатъци отъ кирпичи, камъни, части отъ съсжди и могили отъ натрупани разва­
лини отъ някогашна крепость. Пжтеката, която е свързвала крепостьта съ пеще­
рата Царева-църква, е изсечена въ скала. И самата пещера е изкопана отъ
човешка ржка и то въ самия връхъ на скалата. Пристжпътъ до пещерата е въз-
моженъ само за оногова, който има пълно самообладание, защото е надвесена надъ
дълбока пропасть. Тя е сводообразна дупка, която може да побере 10 правостоящи
човеци. Отпредъ тя има нещо като балконъ.
Така свързани, тия две крепости извикватъ на работа въображението ти. Пакъ се
питашъ: кои еж били хората и какви еж били нуждите, които сж ги карали да
прибЪгватъ до тия укрепления? Презъ 1898 г. отъ иманяри тукъ б-Ь открита една
надгробна плоча на римски войникъ, която е въ„Народния музей“.
А какво говори преданието ? Казва се, че отъ тая крепость се подържала връзка
съ селата Звонци и Ломница. Връзката съ с. Звонци е ставала по въздушна линия
— чрезъ звънци ; а до с. Ломница — съ подземенъ пжть, който изхождалъ отъ
Царева-църква (пещерата) и минавалъ презъ недрата на Руй. Още по фантастична
става тая легенда, като се предава, че една неспрасна свиня влязла по тоя под-
земенъ пжть и излязла въ с. Ломница съ десеть прасета. Действително има пукна­
тина, която сега е изпълнена съ пръсть и води къмъ това направление, но отъ
никого не е проверено до кжде стига. Тая легенда може да се свърже по-пра-
вдоподобно съ минните галерии, които пронизватъ недрата на Малкия Руй при
с. Забелъ, отколкото да се допуска първото.
Колкото се отнася до преданието за връзката между крепостьта Зелениградъ и
с. Звонци, самото название „Звонци“ говори, че е правдоподобно. Тая връзка е
била и необходима за съобщения между обитателите на крепостьта и банята,
която е сжществувала тогава при с. Звонци. Презъ 1900 г. тя бе разкрита отъ
покойния учитель М. Дилберовъ, съ басейнъ, напълно запазенъ и до днесъ.
Отъ крепостьта продължишъ ли екскурзията си да посетишъ връхъ Руй, въ
диплите по стръмните му склонове ще срещнешъ местности: Дакина падина,
Калугерска падина, Самовилска падина и пр., наименования, свързани съ историята
имъ, както ще обисна по-долу. Спрешъ ли на връхъ Руй, и хвърлишъ погледъ нао­
коло, умората ти се сменява съ възторгъ. Добивашъ широкъ кржгозоръ. Немо-
жешъ да се начудишъ на очарователните планински възвишения, всредъ които
Руй царствено се издига.
Речешъ ли да го напуснешъ и продължишъ специалната си задача до срещу­
положния му гребенъ „Градище“, между с. Зелениградъ и Милославци, ще сле-
зешъ въ дерето подъ скалата, презъ което протича Зеленоградската река. На
тоя гребенъ пакъ развалини отъ римско време, както свидетелствуватъ нахо­
дките отъ плочи и стълбове, пазени въ „Народния музей“. Тър-

102