Page 139 - trnski_kraj
P. 139
ническа мисия, те намерили и даскалите, и свещениците, и н-Ькои отъ чорба
джиите готови да поематъ отговорностите за едно големо народно съзаклятие
противъ тираните. Скоро следъ техното идване, презъ летото на същата година
въ I рънъ пристигналъ тайно и пълномощникътъ на Централния революционенъ
комитета Димитъръ Общи, чийто районъ на действие, споредъ неговите твър
дения, била цела Западна България, заедно съ Тимошко и Моравия. Най-напредъ
той се явилъ при даскалъ Димо Радивоевъ Петричевъ, синъ на единъ отъ води
телите на Знеполското възстание 1830 година (Радивоя Петричевъ), съ когото об
садили въпроса за образуването на революционенъ комитетъ и въ Трънско. Димо
Петричевъ рисуваше Димитъръ Общи, като човекъ силенъ по тело, повечето мъл-
чаливъ, но навремени избухливъ, подозрителенъ и предпазливъ. Най-категорично
Петричевъ твърдеше, че родното му место било едно скопско село, Мекедония. Раз
учавайки почвата и хората по образуване на комитета, двамата съзаклятници по
препоръката на даскала, набелязали неколцина лица отъ града и околията за ръко
водно тело. Последните били повикани да дойдатъ незабелязано въ манастира
св. Архангелъ“ край гр. Трънъ, гдето се криелъ и нощувалъ Общи. Споредъ
Д. Петричевъ, на това първо събрание присътствували: Гиго Пеевъ, Гюра К. Бай-
кушевъ, Григория Кокинъ и р. Петричевъ, всичките жители трънски, Ковачевъ отъ
Софииския революционенъ комитетъ дошелъ заедно съ Общи и нагледникътъ на
манастира — свещеникъ Саватия, родомъ отъ с. Насалевци, братъ на свещеника
ладжи Никодимъ, който после станалъ игуменъ на манастира.
Преди да пристъпятъ къмъ обстойно обсъждане на интересуващите ги въпроси,
Димитъръ Общи по отделно получавалъ обещание отъ всички присътствуващи че
съ^съгласни да работятъ за народното дело даже и съ цената на своя животъ.
ои имъ втълпилъ, че ще требва да запазятъ въ най-голема тайна комитетските
работи и че единствено наказание за издайниците е смърть, отъ която никой не
може да избегне, защото комитетътъ е всезнающъ, невидимъ и навсекъде. Даде-
ниятъ обетъ о;ъ трънските патриоти получилъ мистична тържественость, следъ
като игуменътъ ги заклелъ предъ евангелието, камата и пищова, като присътствува-
щитъ, кръстейки се и изговаряйки думата „заклевамъ се“ целували последователно.
За деловодители на образувания комитетъ билъ избранъ Д. Петричевъ. Д. Общи
следъ това предалъ нарежданията на Централния революционенъ комитетъ. На
първо место работата на трънския комитетъ требвало да се ограничи само въ
привличане на будни и решителни хора въ съзаклятието отъ целата околия, отъ
вс^ко село, но сигурни и годни да пазятъ въ най-голема тайна възложените имъ
работи. „Вие само ще слушате какво се говори, но никога нема да говорите“, имъ
внушавалъ Общи. Той наредилъ, следъ като мрежата се разпрострела навсекъде,
да събератъ волни помощи (лонуда) отъ населението, ужъ за изпращане въ Русия,
по покупка на оръжие. Съ безграниченъ ентусиазъмъ събранието поглъщало ду-
мите на апостола и некои се просълзили даже, когато чули, че цела България е
посеяна съ такива комитети и че само се чака великиятъ день, когато централата
ще за поведа всеобщото възстание, което веднага ще бъде последвано отъ на
влизането на руските войски въ България. Следъ като той и Ковачевъ дали още
некои напътствия, събранието завършило съ повишено настроение. Още утрашния
день Д. Общи и Ковачевъ се измъкнали незабелязано изъ Трънско.
Събранието се състояло въ една манастирска килая, осветена съ газениче, което
за първи пъть Общи донесълъ въ трънския край.
Трескава деятелность отпочнали комитетските люде следъ това, та когато Общи,
следъ н1-коло месеци, се явилъ наново въ Трънъ, въ комитета членували вече много
отъ по-събудените люде на околията: Гига Апостоловъ Клисурски, Златко Ста-
ноевъ и Златко Кацара отъ с. Клисура, търговецътъ Станко Момчиловъ отъ с. Яр-
ловци, попъ Тодоръ Ковачевъ отъ с. Радово, Стефанъ Вучиделски отъ с. Вучи-
л лъ, Петъръ Илиевъ Маркозъ отъ с. Насалевци, Здравко Календеровъ отъ с.
Милославци, Лазаръ Бояджиевъ отъ с. Цегриловци, Милошъ Гранджа отъ с. Ре-
яновци, Марко Клинчевъ отъ с. Бераинци, попъ Григория отъ с. Кална, Димитъръ
Костовъ отъ с. Зелениградъ, попъ Григория попъ Василевъ, Тако ПТевъ, _
свеще-
никъ Григория Магеровъ отъ гр. Трънъ, трънскиятъ учитель Георгия Неделевъ отъ
гр. Панагюрище, Гоцо Бусински отъ С. Бусинци, Илия Ерулски отъ с.
142
