Page 138 - trnski_kraj

селото си Насалевци цели 7 години, а само всека пролеть настанявалъ по Сърбия
надошлите при него майстори и всека есень, следъ уреждане сметките имъ, ги
изпращалъ по домовете. По знеполци той редовно всека година изпращалъ на
семействата на избитите следуемата имъ се полугодишна плата; толкова благода-
ренъ билъ този прекрасенъ човЪкъ. Едвамъ на осмата година капитанъ Грозданъ
дошелъ въ селото си; подкупите сломили турската ненависть.
Подвизите на капитанъ Грозданъ и на знеполци презъ тази война и особено презъ
войната, 1876 година, сж описани въ сръбските исторически хроники, но не само
подвизите на знеполци, но и тези на българите отъ Моравия, Тимошкои останала
България презъ сръбските възстания и сръбско-турските войни 1862 и 1876 го­
дини, сж описани, като подвизи на „прави сърби, или на „южно-сърбиянци“.
Никое тегло не е отекчавало до тамъ живота на трънското градско и селско
население, както терорътъ на турската данъчна власть. Живите люди отъ турско
време помнятъ безмилостните мжчения, на които бивали подлагани и стари и млади,
и жени и мжже, за да се изтръгне и последния залъкъ и последната стока и пара
отъ оголилата рая, за да се насити алчното око на оскогЬлия главатари на да­
нъчната турска банда — Идризъ-ага и на неговите високи покровители. Ц/Ълиятъ
знеполски край билъ ужасенъ отъ побеснелия ага и никакви молби не можели да
проникнатъ въ съвестьта презъ дебелия черепъ на този злодей. При данъчните
облагания не се взимали предвидъ нито материалното състояние на данъкоплатците,
нито работоспособностьта на хората, нито полътъ, нито възрастьта —всички били
длъжни да плащатъ, и тежка участь очаквала тогова, който не можелъ да задо­
воли агата, а такива били повечето данъкоплатци. Идването на Идризъ-ага въ некое
село. хвърляло въ ужасъ и трепътъ жителите. Неможейки да изплати непоноси­
мите динъци, населението — младо и старо, жени и деца — се подхвърляло на
най-жестоки мжчения: изсипване жерава въ пазвите на жени, ходене боси по тръне,
скубане на коси, затваряне моми и деца въ кочини при свините, забиване подъ
ноктите борина, побоища съ тояги до безсъзнание и дори и смъртъ, побоища съ
ятагани и разни други подобни инквизиторски похвати. Решителни знеполци деб­
нели този извергъ, но той старателно пазелъ своята особа посредствомъ неотлжчна
и многобройнн стража. Въ Знеполе настжпилъ упадъкъ и мизерия, защото мжжете
бегали по чужди краища и държави, а жените, старците и децата водЬли жалко
сжществувание. Чудното е, че оплакванията не можели да обуздаятъ и премахнатъ
Идриза отъ трънската область; неговиятъ покровитель — неограничениятъ султан­
ски комисари Бели Мемедъ го пазелъ; той останалъ до освобождението, когато
трънчани взели главата му. Тези издевателства допринесли много за разрастване
на недоволството всредъ народните маси до степени на крайно отвращение и
пълно отрицание на турската влъсти.

Спомените на измрелите съвременици на робството, касателно издевателствата на
Идризъ-ага, изложени и въ статията въ настоящата книга „Знеполското възстание“,
1830 год., се потвърждаватъ още и отъ живите престарели люде: Иванъ Кацара
отъ с. Клисура, Иоца Радовановъ Паликрушевъ отъ с. Стайчовци, Ана попъ Григо­
рова поп. Василева отъ гр. Трънъ, Манолъ Лазаровъ отъ с. Насалевци и много други
по-млади отъ техъ.
КактЧ) било обичайно презъ турско време, често пжти богати българи чорбаджии
откупвали отъ държавата данъка десетъкъ и го събирали въ последствие за своя
сметка отъ земеделците въ натура.
Изложените до тукъ малко събития, даватъ ясна представа за живота на населе­
нието отъ трънската область презъ турсксто иго въ последното столетие. Много-
бройни още сведения могатъ да се изнесатъ въ подкрепа на твърдението, че влади­
чеството на османлиите се е крепело върху безправия, издевателства, мжчения и
обири до самото освобождение на България.
Този нерадостенъ животъ подготвилъ духовете на трънския народъ; отъ една страна
страданията го съсипали, но отъ друга — те калявали борческата му воля. Къмъ
1870 година всичко по-събудено въ Трънъ и околията му, била здраво сплотено
въ бунтовническо ядро, та когато презъ 1871 година дошли въ Трънъ членовете
на Софийския революционенъ комнтетъ — Шишковъ и Ковачевъ, съ бунтов­

141