Page 157 - trnski_kraj

издигнаха войводите и трънчани въ очите на тази смесена славянска а{5мия. Хор-
ватовичъ не беше великосърбски шовинистъ; само този достоенъ въ всЪко отно­
шение и много храбъръ сърбски военачалникъ съчувствуваше на българската
борба, но влиянието на единъ чов-Ъкъ не бе достатъчно да премахне оная непри­
ятности помежду сърби и българи, разрастнала се до големи размери, поради
неудачите на сърбските войски и поради замисли за обсебване на български
земи при едно турско поражение, която неприятноность ги заслепяваше да не виж-
датъ собствената си бойна и нравствена немощь; те намразиха българите, тези
които имъ помагаха въ борбата, само за гдето сждците се бореха и за своята
собствена свобода.

Двете воюващи армии се готвеха за решителните стражения по линия отъ 130
клм., заемаща планините Мали-Шелиговацъ — Дюнишъ — р. Българска Морава —
Глоговица до Алексинацъ. На този участъкъ сърбите разполагаха съ около 40,000
души, срещу 70,000 турди. Въ началото на августъ Еюбъ-паша нападна Алекси-
начките позиции, но шесть дневните боеве завършиха съ пропадане на атаката
му, благодарение юнашкия отпоръ на руско-българската бригада. Тукъ се сража­
ваха и хората на капитанъ Грозданъ. Въ тия сражения бригадата загуби убити и
ранени 1613 души. На 20. августъ дивизиите на Ахаидъ Еюбъ и Али Саибъ-паша
ненадейно нападатъ Черняева по линията Алексинацъ — Делиградъ, превзиматъ
сърбските укрепления при Житковица, но Черняевъ съ всички сили атакува дес­
ния турски флангъ, което му даде възможностьта да запази Бобовишкия проходъ,
но да остжпи отъ Бобовишкото поле и на десния брегъ на р. Българска Морава,
поради бегството на сърбските полкове. Следъ настъпилото затишие до 25. августъ
Черняевъ приведе въ порядъкъ силите си, като разположи на предна линия пол-
ковникъ Протичъ съ 22 баталиона, а на главните позиции отреда на полковникъ
Поповичъ. На 26., 29. и 30. августъ турците направиха четири безуспешни опити за
овладяване десния брегъ на Българска Морава. Въ тези боеве дветте страни да­
доха около 2000 убити. На 31 августъ банскиятъ корпусъ на полковникъ Хорва-
товича съ една сполучлива операция настъпи и овладе съ левия си флангъ десния
брегъ на Болевацкия ручей, съ което застраши левия флангъ и тила на турците
на този участъкъ. Въ тези боеве взе участие четата на С. Сокаловъ. Последва
едно 15 дневно затишие.

Между това, на 26. августъ АбдулъХамидъ зае султанския престолъ. Предугаж-
дайки разгрома на сърбските войски, Англия и Франция направиха предложение
за примирие. Турция не приемаше да прави примирие съ своя васалъ Сърбия и
протакаше отговора; черногорците се съгласиха на такова до 20. септемврий, само
сърбите, „гдето най-небиваше да има место за войнствено настроение“, както бе­
лежи Гейсманъ, не приемаха примирието, особено следъ като на 4. септемврий
тимошко-моравската армия провъзгласи князъ Милана за сръбски краль и следъ
като новодошлите руски доброволци донесоха нови големи парични средства, из­
пратени отъ Славянския комитетъ. А възобновените военни действия на 16. септе­
мврий изпревариха и по този начинъ осуетиха предложението на всичките вилики
сили зд миръ при условия: 1) Независима Черна-гора съ пристанище на Адриа-
тика, 2) Автономия за Босна и Херцеговина, 3) Подобрение положението въ Бъл­
гария чрезъ административни реформи и 4) 51а1:из яио агйе по отношение на
Сърбия.
На 16. септемврий сърбите нападнаха турския левъ флангъ (главните имъ сили)
безуспешно, по липса на артилерия. Учасгникътъ въ този бой историкътъ капитанъ II
рангъ П. Гейсманъ, командиръ на сърбския баталионъ, разправя какъ сърбските
войници се разбегали и отъ 2 баталиона (2 дружини) останали само 10—15 чо­
века и какъ той щфлъ да бжде плененъ, ако единъ народенъ командиръ (войвода
б. н.) на име Миличъ Кузмановичъ не билъ му казалъ буквално: „Господинъ ка­
питанъ, на десно турци“. Тукъ му е местото да отбележимъ, че измежду чуждите
трудове за тази война, най-състоятелна и изчерпателна е историята на руския
офицеръ и участникъ П. Гейсманъ. При все това, тя има единъ грамаденъ недо-
статъкъ — пристрастието й въ полза на сърбите. П. Гейсманъ е отишелъ до непо­
зволени за историка предели: никжде у неговата история не се упоменава за
участието на български доброволци въ тази общославянска война, макаръ да сл

160