Page 158 - trnski_kraj

на лице вь архивите и на сръбските войскови части и на главнокомандуващия
генералъ Черняевъ многобройни официални книжа и заповеди за производство на
българи въ подофицерски и офицерски чинове, за награждаването имъ за бойни
отличия съ ордени, въ които имената сж написани по български съ изрично ука­
зание „българинъ, родомъ отъ еди кжде-си, България“, макаръ и да сжществува „за-
конъ на българските доброволни войници“, издаденъ отъ главнокомандуващия генер.
Черняевъ, макаръ, че по бойните полета проливаха кръвьта си 20—25 хиляди бъл­
гарски доброволци и около 30 български войводи и пр. и пр. П. Гейсманъ таксува
българските чети, като сръбски народни отреди, а войводите, като народни сръб­
ски командири. Точно така, както ги таксуватъ самите сърби. Презъ течение на
войната сръбските войници зжбъ не обелваха, нито за некакви български до­
броволци и войводи, нито за техните подвизи и награди. Така лжжовно еж на-
писани и техните книги за тази война. Чудно ли е това, гдето българските исто­
рици и до днесъ не знаятъ нищо за некакви си трънски чети ? Не е чудно, но
оеждителна е практиката да се пише българска история отъ специалисти, безъ да
се изследватъ най-всестранно и внимателно всичките писмени и устни сведения
на известно историческо събитие, особено когато то представлява една златна
историческа българска страница.
Въпреки големото му пристрастие, П. Гейсманъ не е можалъ да не види, като
участникъ, големите недъзи на сръбския характеръ и на сръбската армия, за
които често говори. За тази последната той казва: „Сръбската милиционна армия
представляваше въ сжщность необучено народно опълчение, което страдаше отъ
недостатъчна устойчивость и въобще въ нравствено отношение не можеше да из­
държи сравнение съ турската армия“. Още по-лоша атестация за сръбската
войска даватъ фр^ц^зинътъ Леконтъ, немецътъ Майерсъ въ своето съчинение „Оег
зегЬюеН РигюзсНеуЧп ЗаНге 1876“, и нЪмецътъ Рюстовъ -,въ съчинението си:
„Рег Кпед т бег Тйгке1 2из1апабе ипб Егещшззе агй бег Ва1капЬа1Ьтзе1 щ бег
баЬгеп 1875 ипб 1876“. Окачествяватъ сръбската армия на тълпа; особено послед­
ните двама я критикуватъ доста остро, даже и обидно.

На 7. октомврий две турски дивизии нанесоха решителенъ ударъ на центъра на бан­
ския корпусъ, полк. Клингеръ, който отстжпи на Големи-Шелиговацъ, и следъ
това превзеха цялата укрепена линия на лЪвото крило — полковникъ Молостовъ,
гдето загинаха много руси. Това поражение застраши центъра на банския корпусъ
отъ „Дюнишъ“ до „Кормана“ на Морава. На 8. октомврий сърбите без езултатно
се опитаха да върнатъ отнетите имъ позиции. Най-фаталенъ, обаче, за сърбите бе
деньтъ 17. октомврий. Рано сутриньта, отъ 8 до 1 часа, главните турски сили из­
сипаха ураганенъ топовенъ огънь върху десното крило на сръбското разположение
полк. Хорватовичъ, и къмъ 7 часа сл. пл. турската пехота съ единъ дисципли-
ниранъ устремъ проби сръбските линии и отреза банския отредъ. Къмъ 5 часа
паднаха въ турски ржце върховете и манастиря „св. Несторъ“. Още този дель
пълния разгромъ на сръбските сили бе сигуренъ, ако турците не беха преуста­
новили своето настжпление. Въ този бой сърбите изгубиха 6,000 убити, а турците
около 3,000.
Генералъ Чернаевъ, познавайки по-добре отъ сърбите малокачественостьта на сръб­
ската войска, се пазеше отъ увлечения и рисковани предприятия, защото това мо­
жеше да повлече новото заробване на Сърбия. Идвайки въ последната, той разбра
големото си заблуждение, което бе изнесълъ въ руските вестници, че Сърбия
разполага съ 100,000 отлично екипирана храбра армия. Разгромътъ на армията му
на 17. октомврий значеше пълна турска победа. Сърбия бе увиснала вече надъ
пропастьта. Черняевъ съобщи на краль Милана истинското положение и, че воен­
ните действия вече сж невъзможни.
Още на 18. октомврий кральтъ телеграфически помоли руския царь „да спаси Сърбия
отъ угрозяващия я разгромъ и разорение“, както бе се изразилъ той. И наистина,
на 19. октомврий графъ Игнатиевъ подаде на външния турски министъръ Севферъ-
паша следниятъ ултиматумъ: „Ако въ течение на 48 часа не бжде сключено при­
мирие съ Сърбия и Черна-гора и ако въ това време не бжде заповедано на всички
началници на турските отреди да прекженатъ военните действия, то император­
ското посолство въ пълния си съставъ ще напусне Константинололъ“. Абдулъ
Це н
Сборникъ Трънски край — 21.
(О 161

И '
У >