Page 159 - trnski_kraj
P. 159
Хамидъ се подчини на ултиматума и Сърбия 6Е спасена отъ ново заробване, за
почнато вече отъ Фазли-паша въ Алексинацъ на 20. октомврий.
Черна мжка покри душитЕ на храбритЕ борци отъ страшното крушение на тЕхния
идеалъ, на великата освободителна борба. Трънчани се пръснаха по Сърбия и
Влашко. Симо Соколвъ, произведенъ вече отъ главнокомандуващия ген. Черняевъ
въ чинъ поручикъ, по представление на руския полковникъ Андреевъ, обхождаше
цЕла Сърбия, заедно съ Ботйовия сподвижникъ, поменатиятъ поручикъ Кекеревъ,
по събиране на пръснатитЕ български доброволци, по снабдяването имъ съ пас
порти и пари и по препращането на сжщитЕ до Кладно въ Влашко. И това вър
шеше всрЕдъ неприятелското държане на сърбското население и власти.
А капитанъ Грозданъ Насалевски отново свика въ Паракинъ своитЕ работни
чески тайфи.
МЕстото не позволява да се нареди единъ дълъгъ списъкъ на доброволците отъ
трънския край презъ тази война. Упоменати сж само няколко отъ живите и тези отъ
починалите, отъ наследниците на които сж черпени сведения при написването на на
стоящия трудъ. Отъгр. Трънъ: Стоянъ Рашинъ, Г иго Байкушевъ, Г юра Стойкинъ,
Геора Петровъ Байкушевъ, Андонъ Соколовъ, Гига Бубинъ, Милошъ Динчинъ, Андонъ
Клюцинъ, Петъръ Кокинъ, Златко Гончинъ (войвода), Димитъръ и Таса Кеноцеви,
Тричко МладеновъБайкушевъ, Кола Поляковъ, Геора Въртинъ, Кола Любеновъ, Геора
Веселиновъ, Мита БЕлинъ, Гига Миленовъ, Андонъ Г. Байкушевъ, Стоянъ Ангеловъ,
Станко Манинъ; отъ с. Клисура: братята Божилъ и Глиша отъ Велкова махала,
Станко Кебаповъ (подофицеръ), Миланъ Маньинъ (знаменосецъ), Миладинъ Мановъ
Дракевъ(войвода и фелдфебелъ), попъ Михаилъ, Иванчо Кацара (живъ); отъ с. Бе-
р а и н ц и: Еванча Пекличинъ, Велинъ Геринъ и други 5 души; отъ с. Вучи-дКлъ:
Стефанъ ВучидЕлски; отъ с. Долна-Мелна: Иванъ Илиевъ(живъ),СпасъБогда-
новъ, Спасъ Станоевъ, Анто Кръстевъ, Илия Ивановъ, Петъръ Михайловъ; отъ
с. Дълга-лука: Милошъ Ивановъ, Стойчо Ивановъ и двамата убити при с.
Креветъ, Алексиначко, Ангелъ Тодоровъ; отъ с. Паля: Пею Веселиновъ (живъ),
Стефанъ Веселиновъ, Никола и Рангелъ Миладинови, Кола Соколовъ, Алекси Ран-
човъ, Радойко Васкаревъ и Милошъ Войновъ; отъ с. Реяновци: Благоя Гранджевъ
(знаменосецъ) въ четата на Симо Соколовъ; отъ с. Кострошовци: Миланъ
Димитровъ Поровъ; отъ с. Рани-лугъ: синътъ на Мито Комитата (името му
неизвестно); отъ с. Зелениградъ: Димитъръ Костовъ Полицая; отъ с. Наса-
левци: Стойко Ивановъ, Иванчо и Петъръ Димитрови, братята Милтенъ, Гюра,
Рада и Миланъ Симонови, Танча Стояновъ, Гонча Димовъ, Гюра Филиповъ, Атанасъ
Игнатовъ Самарджийски, Стойко Ивановъ, Геора Торбишъ; отъ с. Радово: май-
сторъ Станоя и други трима; отъ с. Ту р о к овци: стариятъ дедо Иванъ; отъ с.
Звонци: Димитъръ Китановъ; отъ с. Стайчовци: Миланъ Радановъ (войвода,
убитъ на Коничку планину) и братъ му Йоца Шарковъ Радовановъ (живъ, знаме
носецъ), Станко Качаревъ. ОстаналитЕ непоменати сж отъ всичкитЕ села на
Трънско — Видраръ, Горочевци, Сухи-долъ, Клисура, Кострошовци, Драинци, Гроз-
натовци, Лешниковци, Кожинци, Милославци, Радово, Бусинци, Вуканъ, Глоговица,
Вучи-дЕлъ.
Велика 6Е радостьта на трънчани, когато отпочнаха борбата за освобождението
на своя роденъ край, на своето измжчено отечество. Но голЕма остана и тЕхната
мжка, когато борбата завърши съ погрома на освободителното дЕло. Преизпъл
нени отъ тази мжка, тЕ не можаха да отидатъ по своитЕ домове, но се пръснаха
изъ Сърбия, Влашко и Русия. За тЕхъ остана само утЕхата, че сж изпълнили до
стойно своя дългъ къмъ робуващата си родина, самосъ надеждата, че, може би, ще
дойдатъ по-свЕтли дни. И тЕ, останалитЕ живи, доволни и горди отъ себе си,
наново нарамиха майсторскитЕ си сЕчива. . . А падналитЕ? ТЕ не се оплакватъ.
Не се оплаква славата и безсмъртието!
Презъ тази кървава 1876 год. много трънчани, като своитЕ братя отъ СрЕдно-
горието, освЕтиха борбата за освобожденето на България съ цената на своя животъ.
162
