Page 160 - trnski_kraj

Шопското възстание презъ 1877 год. на

трънското опълчение

Отъ Левъ Т. Петричевъ

Изследвайки миналото на трънския край, най ярко се подчертава една особеность
на неговите жители, която не е могла да бжде изкоренена нито отъ натиска на
политическото му робство, нито отъ домашната му беднотия, нито отъ примам­
ливите утопии на социалните и духовно-религиозните ереси, чието господство по-
некога е владеело на длъжь и ширь по българската земя. Тази му особеность е
готовностьта на трънчанина да жертвува живота си за опазване на своята бъл­
гарска държава. Съзнателно или подсъзнателно — това е безь значение — трън-
чанинътъ чувствува, че единъ народъ може да живее свободно и спокойно, само
въ своя собствена държава; аргатинътъ и робътъ нематъ нужда отъ държава.
Това му държавническо съзнание, ако може така да се каже, и неговата прека­
дена скромность, до тамъ просмукани въ самата му кръвь, които му пречатъ
да позира, сж му попречили да запише собствената си история — историята на
своя край, като по този начинъ е отишелъ до непозволените граници на скромно-
стьта. Може да се твърди безъ преувеличение, че за трънчанина даже смъртьта
на бойното поле не е некакъвъ изключителенъ подвигъ, но едно естествено и по­
велително задължение за всеки гражданинъ, щомъ като тази смърть е била необ­
ходима за запазване отъ посегателство личната свобода, семейството и имота на
всички, съ една дума — на държавата, която гарантира тия блага. Но все пакъ,
требва да се повтори, скромностьта му е отишла до непозволени граници, защото
гордата история на отделните български краища, това е гордата история на цела
България, на целокупния български народъ, и точно това гордо историческо ми
нало поставя на световната стълба по-високо или по-низко всеки отделенъ на­
родъ; само диваците нематъ историческо минало.

Повдигайки една по една спуснатите завеси предъ трънското минало, безпристра-
стниятъ наблюдатель съ изненада вижда една истинска историческа съкровищница,
у която и до сега не сж бръкнали ржцете на призвания историкъ, за да изва­
ди на показъ тези занемарени и отъ големо значение за общата българска ис­
тория ценности. Ржководната роля, която трънскиятъ край играеше за целия Ниш­
ки санджакъ (Западна България) поставяше винаги жителите на Трънско въ пър­
вите редове на всичките народни борби и войни за черковна независимость и
политическа свобода, и постиженията на тези борби могатъ да се сравняватъ само
съ най- големите революционни събития отъ освободителното време. Шопското
възстание, предметъ на настоящия трудъ, е единъ отъ брилянтите на трънското
минало; то е дело на трънското опълчение презъ Освободителната война 1877—78 год.
Въ обемистата „История на българското опълчение презъ войната 1877 — 78 год.“
отъ генералъ Бендеревъ, гдето сж дадени най-изчерпателни сведения за дей­
ствията на нашите опълчения изъ разните краища на България, като не сж про­
пуснати и много незначителни случки и събития, само бегло се споменава за трън­
ското опълчение съ думите: „За съжаление, сведения за бойните действия
на трънското опълчение нема събрани“. Наистина, нищо почти не се знае за
участието на жителите отъ трънската область въ Освободителната война. Насто­ !
ящето изследване има за цель да допълни празднината, за която се споменава по-горе.
Манифестътъ на великия за България човекъ и царь Александъръ II, за обявя­
ване на Руско-турската война, като мълния прореза мрачното небе на ро­
буваща България. У потъмнелата отъ униние българска душа. поради неуспе­
хите на Априлското възстание и Сръбско-турската война преди една година, по­
никна цветето на надеждата. Всеки българинъ почувствува, че въ предстоящата
гигантска борба помежду кръста и полумесеца, великиятъ славянски колосъ
нема да сложи оржжието, както това направи Сърбия, докато не възкръсне изъ
пепелищата на продължителното робство братска свободна България.

163