Page 166 - trnski_kraj

Симо Соколовъ, до главата на възстаническия Отредъ около Кюстендилъ. Следъ
превзимането на София — 25. декемврий, Соколовъ много пжти настойчиво б-й искалъ
отъ русите помощь, особено оржжие, въ резултатъ на което б-й изпратенъ поме­
нати ятъ подполковникъ въ помощь съ два ескадрона кавалерия. Ето и самит-й писма
(прсводъ отъ руски): 1) „Господинъ Соколовски, щомъ видите настоящето ни пи-
съмце незабавно да дойдете въ Коньово (самъ) и да ни чакате, понеже ние ще
стигнемъ съ войската си до Коньово. 1878 год. 9 януари, Радомиръ. Подполк.
Задерновски“. 2) „Разрешавамъ Ви да съберете българския баталйонъ и да заемете
позиция гдето Вие нам-йрите за най-удобно и ме уведомите за м-йстото, гдето Вие
сте избрали позицията, гдето ще дойда при Васъ съ моитЪ разезди. Подполковникъ
Задерновски“. Т-йзи две писма установяватъ категорично едно, че Соколови е
върховниятъ водачъ и разпоредители на това шопско възстание, резултати на което
е и обсадата на Кюстендилъ и друго, че разрешението, предметъ на второто писмо,
тр-Ьбва да се разбира, че не тепърва Симо Соколовъ ще събира доброволческия си
баталйонъ (вид-й се, че всички се б-йха дигнали въ западнигй краища), а единъ
видъ да се узакони неговото положение на водители на доброволцит-й отъ тия
краища предъ рускигй власти.

Когато Соколовъ обсаждаше Кюстендилъ, Тако П"йевъ наблюдаваше Знеполе,
Власина и до Сурдулица — северниятъ край на пламналата отъ възстанието шопска
области. Башибузуцигй наново б-йха се групирали въ многочислено ядро помежду
Власина и Сурдулица; гй наново застрашиха горнигй селища и ц-йло Знеполе. Кли-
сурчани бързо изпратиха известие за надвисналата нова опасности до С. Соколовъ,
молейки го въ писмото си отъ 11. януарий: „ако и како м^жешъ да додешъ народъ
да ослободишъ“... Последниятъ веднага се отзова при Власина, но до неговото
идване Тако Пйевъ съ м-йстнитй чети бй разпюнилъ вече башибузука. Следъ като
бй турналъ „всичко въ порядъкъ“, както Соколовъ бележи въ споменит-й си,
слициятъ наново отиде при многобройнигй си отреди къмъ Кюстендилъ—Паланечко!
Липсата на оржжие и бойни припаси б-й поставило гол-ймит-й възстанически
отреди на Соколовъ въ лошо положение презъ всичкото време на възстанието, но
тази гол-йма оскждица се запълваше отъ високия духъ на войводата и неговит-й
четници. Неговата задача б-йше много по-гол-йма отъ тази на защитникъ само на
своя роденъ край. Той не б-й мйютенъ патриотъ. Духътъ му надхвърляше хори-
зонтитй на родното му м-йсто, за да се понесе върху крилет-й на гол-ймия идеалъ—
всебългарското освобождение, за което той работи, излагайки живота си, върху
основата на Каравеловия мирогледъ за всеславянското единение; работи, сражава
се и твори съ всичкия си устремъ на своята буйна природа, съ колосалната на-
стойчивость на своята желязна воля.

Следъ окончателното превзимане на Кюстендилъ, Соколовъ завзе ц-йлата
ооласть до Паланка — Кратово — Враня. Въ поменатото писмо до Захарин Стоя-
новъ, водачътъ на трънското опълчение обяснява, какъ възстанието въ Трънско се
разпростира чакъ до Кюстендилско, Паланечко и Вранско. Самиятъ той го нарича
„Шопско възстание“ и дава следнит-й сведения: „Отъ нашит-й шопе най-храбри сж
били. Трънската околия, Крайната, Изворската и Радомирската. Забележително е
Шопското възстание и малко го знаятъ, но е било силно и сяйно, който го е
позналъ отъ близо, и нйма никои да го до сега опише. (Азъ самичъкъ не ми поз­
воляваше времето и така стои гласъ вопиющъ)“...
Въ същото писмо се продължава: „Подиръ то се сключи примирие между Турция
и Русия. Но азъ като вид-йхъ народътъ настървенъ на бой и силно одушевенъ,
продължихъ възстанието и следвахъ напредъ, така щото азъ заминахъ Егри Па­
ланка и Пчилени околии и чакъ до Кратово возетанието се простре и такива има
тамъ юнаци — щото се возхищавахъ. Тия м-йста азъ освободихъ съ востапицтий
и б1,хъ неограниченъ господари. Така щото сами прдв-йхъ преговори съ турцит-й,
опредйляхъ демаркациони предйли, нареждах и еждии, администрация, свещеници
и войската вече на първо м-йсто. И това мое царство неограничено трая до
юни 1878 год“.

Въ архива на Симо Соколовъ се намлратъ много документи, които потвър-
ждаватъ горнигй му думи. Едно писмо отъ паланечкия свещеникъ попъ Алекси,

169