Page 168 - trnski_kraj

право да се намесва, тъй като тази страна се намира въ ръцете на турцигЬ къмъ
които и требва да се обърнете за защита отъ башибузуцитЪ“.

Същевременно Ви ся съобщава, че Вашето прошение ще бъде изпроводено до
Великия Князъ Главнокомандующш на разглеждане.
И. Д. Губерпаторь Алабинъ“

Жителите на този македонски край не можеха още да повЪрватъ, че свободата
имъ, извоювана съ обилно пролятата руска кръвь и отъ шопите на Соколовъ,
може да имъ бъде отнета наново. Въ този документъ е заключена ц-Ьлата трагика
на това обречено на ново робство българско население.
И така, възстаницигЪ бйха изоставени на собственигЪ си сили. Тъмни облаци отъ
вси страни пълзяха вече къмъ изгрялото слънце на свободата. Отчаяното насе­
ление предава фаталното писмо отъ софийския губернаторъ на водача на възста-
нието, молейки последния съ сълзи на очи да не ги изоставя, да се застъпи за
т-Ъхъ, да брани тяхната свобода. И той, голЪмиятъ синъ на Зненоле, чув­
ствувайки грамадната отговорность, що бе поелъ къмъ своите братя, не се поко­
леба нито за мигъ да поеме хвърлената му отъ съдбата ръкавица. Съ удвоена
енергия, Соколовъ организира въ стегнати и дисциплинирани отреди всичкото насе­
ление на прогласените за свободни отъ него области и брани българската свобода
по пределите и на Македония срещу набегите на турските войски и башибузуцц
цели 6 месеци — до средата на юний 1878 г., когато скопскиятъ паша го разби
окончателно съ многочислената си войска и 20 топа. Възстаниците се оттеглиха /
къмъ Вранско, отъ гдето презъ Сурдулица, Власина, Клисура и Трънъ се пръснаха
по своите домове. Така завърши това „силно, сяйно и забележително Шопско въз-
стание“, както го нарича самиятъ Соколовъ. Така бе погребанъ единъ осъщественъ
петстотийъ годишенъ бленъ, по отношение на Паланечко и Кратовско.
Шопското възстание, дело на трънското опълчение, може да се сравнягш само съ
най-големите народни възстания, каквито съ Моравското 1840—41 год. и Април­
ското 1876 г., Илинденското и Преображенското 1903 год. Наистина, то нема
кървавия образъ на другите, но по обширностьта на областите, гдето се проведе
— Трънъ — Брезникъ — Радомиръ — Кюстендилъ — Крива-паланка — Кратово
— Враня — Сурдулица — Власина — Трънъ, то ги наподобава, а по времетраенето
то далечъ ги надминава. Шопите държаха въ ръцете си възстаналите области
цели 6 месеци, когато при другите възстания бунтовете беха потушавани кърваво
въ късо време. Следъ като се знае това, както и целата бунтовническа и бойна
деятелность на трънчанина Симо Соколовъ преди и презъ Сръбско-турската война
1876 г. и Освободителната 1877—78 год., може да се зададатъ въпросите: може
ли Шопското възстание да бъде причислено къмъ най-големите народни възстания
и може ли творецътъ на Шопското възстание да бъде причисленъ къмъ най-голе­
мите деятели отъ революционното време? Историята е, която ще отговори на
тия въпроси; нашето скромно мнение е, че може. *
Това съ резултатите на изследванията за бойните действия на трънското опъл­
чение презъ Освободителната война 1877—78 год., за което Бендеревъ въ своята
„История на българското опълчение презъ войната 1877—78 год.“ пише: „За съжа­
ление сведения за бойните действия на трънското опълчение нема събрани“.
Преодолявайки своята крайна скромность, нека днешните поколения на трънския
край — Знеполе, Краище и Дерекула — се свикнатъ да издирятъ и оценятъ ми­
налото на родната си стреха. Само чрезь това те ще обогатятъ и възвисятъ своя
духъ, защото техните бащи, деди, прадеди и прапрадеди, по време на тежкото
турско робство и следъ него, въ войните и въ мирния животъ, вложиха скъпоценни
бунтовнически, бойни и културни дарове въ общата съкровищница на майка Бъл­
гария. Само чрезъ това те ще израстнатъ предъ собствените си очи и предъ тези
на останала България.

171