Page 164 - trnski_kraj

отъ гр. Велесъ, Узуновъ и н^кои други. Това „Временно правителство“ внесе
редъ и успокоение въ ц-Ьлата трънска область чрезъ своите разумни разпоредби
и въоръжена милиция, и управлява до сръбската окупация безупречно. То под­
помогна борбата на трънскигЬ чети противъ турския башибузукъ при с. Власина,
то даде пълната своя подкрепа на Шопското възстание.
Турските чифликчии отъ с. Кожинци, бягайки, потърсиха да претрепятъ члена на
комитета, селския свещеникъ попъ Тодоръ Ковачевъ, и като не го намериха въ
Кожинци, отидоха въ с. Радово да избиятъ семейството му. Узнавайки за това,
попъ Тодоръ отиде въ Трънъ при Тако ПКевъ за помощь. Бързо последниятъ
въоржжи намерените изъ трънския пазаръ селяни отъ Радово, Бераинци и
Изворъ и ги изпрати подъ командата на попа да убиятъ жестоките чифликчии,
които отъ много години мжчеха и обираха селяните на с. Кожинци. Четата обгради
кжщата на попъ Тодора, но майката на последния не даде „да се пролива кръвнина“
у кжщата й. Подушвайки опасностьта, чифликчиите не посмяха да вършатъ злини,
а рано сутриньта се измъкнаха отъ Радово, но при с. Горочевци поставената засада
отъ попъ Тодоръ ги изби. Заслужена отплата получи и най-големото страшилище за
цялата трънска область — Идризъ ага, този кървожаденъ представитель на данач-
ната власть, върху съвестьта на когото лежаха най-отвратителни престжпления.
Още следъ падането на Пл-Ьвенъ, виждайки пропадането на империята на пади­
шаха, хитриятъ ага се измъкна незабелязано изъ трънския край и отиде въ Струмица.
Тамъ въ последствие се събраха много войници и башибузуци, дошли отъ Враня
и Лесковецъ. Слуховете за преследване на турцитК отъ четите на Тако Пеевъ
въ Знеполската котловина озлобяваха тази смесица до тамъ, че водачите имъ,
между които и Идризъ ага, решиха да навлЪзатъ въ Знеполско и Трънъ за гра­
бежи, сЪчь и палежи. КлисурскитЪ членове на комитета бързо донесоха въ Трънъ
за надвисналата опасности надъ целия край, както и лошата весть, че добре въорж-
жениятъ башибузукъ, н-Ъколко хиляди души, потеглилъ вече къмъ Власина.
За разузнаване положението въ Трънскобашибузуците, групирани при с. Сурдулица,
изпратиха въ Знеполско Идризъ ага, заедно съ едно заптие. Каточели провиде-
нието тикаше този кървожаденъ чов-Ькъ на вълка въ устата, за да получи за­
служеното си възмездие. Агата мина презъ Клисура и отседна за нощуване
въ село Насалевци. Комитетскиятъ довЪреникъ Милошъ попъ Марковъ още
сжщата нощъ известява Тако ПЪевъ въ Трънъ за пристигането на Идриза. ПЪевъ
заповяда вързанъ да го докаратъ въ града. Живиятъ дфдо Манолъ Лазаровъ
Марковъ, отъ сжщото село Насалевци, разказва, че когато Милошъ донесалъ
запов"Ьдьта за залавянето на агата, едни отъ селяните влезли при него, а опре­
делените да извършатъ ареста — сжщиятъ Манолъ Лазаровъ Марковъ, Зария
Милошевъ, Гига Кюркчийски, Гюра Симеоновъ и новиятъ кметъ Филипъ Мареевъ
влизатъ при Идризъ-ага съ оржжие въ ржка и му казватъ да се предаде заедно
съ заптието, споредъ както е заповедано въ Трънъ. Агата се възпротивилъ, но
младежите се хвърлятъ върху имъ, обезоржжаватъ ги и здраво ги завръзватъ съ
вжжета, безъ да обръщатъ внимание на заплашванията, че башибузукътъ още утре
щелъ да отмъсти за техъ. Въ града народното плашило бе развеждано по
улиците и следъ неколко дена бе убито при с. Звонци.
Вестьта за приближаване на башибузука постави въ голема тревога Тако Пеевъ,
комитета и населението. Набързо събраниятъ граждански съветъ въ Трънъ реши да се
изпрати въ Пиротъ една депутация до Симо Соколовъ и полковникъ Хорватовичъ,
които туку-що беха заели този градъ, да йскатъ техната защита. Споредъ бе­
лежките на С. Соколова тази депутация се състояла отъ трънските граждани:
свещеникъ Григория попъ Василевъ, Иванъ Грънчаровъ Литналото и Г. Байкушевъ.
Соколовъ бележи: „въ полунощь на 17 декември повика ме Хорватовичъ въ при-
сжтствието на депутацията, дошла отъ Трънъ да съобщи, че турците бегатъ
и ми рече: „Симо ето твои трънчане, иди у твою Бугарску и дижи устанакъ!“
(възстание). При единъ разговоръ на саме съ депутацията Соколовъ имъ бе
казалъ: „Защо идвате да викате сърбите за помощь, бегайте въ София и викайте
русите“. Това засвидетелствуваха самите членове на депутацията, както и адвокатътъ
Петъръ Магеровъ, предъ когото първите беха разправили за своята мисия.

Опозналъ нечистите намерения на сърбите спремо България още презъ Сръбско-

167