Page 163 - trnski_kraj

Ангелко, Гиго и др. стоеха въ първите редове на народната борба за вера, църквф
просвета и свобода презъ последния в-Ькъ на турското владичество. Тако ПЪевъ'
този големъ синь на Грънско, чийто заслуги къмъ България тепърва ще
има да се преценяватъ напълно, възпламени духовете на трънчани за нови из­
питания и борби. И тези изпитания и борби, особено ценни при сръбската окупация
презъ 1878—79 год. на западните български краища, между които Царибродско
Сливнишко, Бр-Ьзнишо, Трънско и Радомирско, се увенчаха съ пъленъ успЪхъ за
България. Когато дипломацията на великите европейски сили въ Берлинъ бе вече
посегнала съ ножицата да отреже отъ картата на България и горните български
земи, трънскигЬ патриоти, на чело съ Тако ПЪевъ, настръхнали до последния ко-
либарь противъ подлите сръбски домогвания, съ безогледна борба успеха да из-
воюватъ безъ война поменатите земи за България, да ги изтръгнатъ изъ ржцете
на жестоките разпоредители на българските сждбини. Но затова — на друго место.
Както предщ така и следъ падането на Плевенъ, турското население, башибу-
зуците и войската имъ въ Западна България, предчувствувайки края на падиша-
ховата империя, почнаха да бегатъ къмъ Македония. Тези отъ София се отте-
глюваха, едни — презъ Радомиръ — Кюстендилъ, а други — презъ Брезникъ, Трънъ и
лисура къмъ Враня и презъ Вуканъ къмъ Кюстендилъ. Озлоблението имъ изби­
ваше въ изстжпление къмъ раята, която бе принудена да бега и се крие Въ
помощь на населението се явиха образуваните отъ Тако Пеевъ неколко трънски
чети, подъ водачеството на Иванъ Грънчаровъ Литкалото, Гиго Мисловщички отъ
с. Мисловщица, Трънско, Кола Станоевъ отъ с. Клисура, даскалъ Димо Петричевъ
°тъ С'дБ*ГаИНЦИ’ ТРЪНСК0> Атанасъ Насалевски отъ с. Насалевци, Трънско и др.
Четите беха въоржжени съ закупеното отъ революционния комитетъ и тайно пре­
несено отъ Сърбия оржжие и съ примитивни народни железни пособия. Тези
чети въ кжсо време разгониха плъзналите по села и градове разбойници, което
внесе едно успокоение всредъ народа, особено следъ като се разбра за убийството
на жестоките турски чифликчии въ с. Кожинци и на големия злодей Идризъ
*г,а- А°*рРеното лиде на неограничения султански комисарь за Нишкия санджакь
Бели Мемедъ.
Бегството на турското населиние, властите и войската къмъ Македония остави и
трънския край въ едно междуцарствие, тъй като до сръбската окупация презъ
ме«_ецъ януарий 1878 год., въ Грънъ не беше дошла нито руска, нито сръбска
войска Първи вестители на изгрелата свобода беха четниците на капитанъ Гроз-
данъ Илиевъ Джорджинъ Насалевски. Този бившъ войвода отъ Сръбско-турската
воина и големъ знеполски предприемачъ на постройки по Шумадия, бе образувалъ
и сега голема чета отъ своите майстори и работници, и заедно съ сръбските
воиски преследваше бегащите отъ Моравия къмъ Враня турци. Подъ Лесковецъ
той из стави сръбската войска, която се отправи къмъ Косово, и съ своите чет­
ници проби пжтя къмъ Знеполе. Узнавайки за неговото идване, целото зне-
полско население тържествено посрещна при с. Власина и с. Клисура своя землякъ-
освободитель. Капитанъ Грозданъ пристигна заедно съ четата триумфално въ
родното си село Насалевци, гдето разпусна своите четници. Възрастьта му, повече
отъ 80 години, го принуждаваше къмъ почивка и той отседна въ кжщата си
доволенъ отъ своето гордо минало на борецъ за свободата на родния си кжтъ
и на България.
/ Само неколко дни следъ капитанъ Гроздана, на 14. декемврий, въ Трънъ при­
стигна отъ противоположната — източна страна на Трънско — и другиятъ трънски
големъ войвода — поручикъ Симо Соколовъ, съ чета и съ бойни припаси. По това
време, както ще се види, цело Трънско бе възстанало и групирано въ неколко
чети, чието назначение бе да пазятъ населението отъ изстжплението на турските
башибузуци.
Липсата, обаче, на каквато и да била власть не можеше да не озадачи населе­
нието, толкозъ повече, че тревожните донесения за настжплението на хиляденъ
башибузукъ къмъ с. Клисура налагаше стегнатосгь, организация на населението и
обществена дисциплина за посрещане на готвящия се ударъ. По тези причини въ
Iрънъ се образува едно „Временно правителство“, на чело съ трънските видни
граждани Гиго пеевъ, Андрея Басаровъ, големъ и почтенъ търговецъ, преселникъ

166