Page 162 - trnski_kraj

врагъ — Австро-Унгария, йзплиташе мрежата на единъ голФмъ заговоръ противи
славянството и противъ България, сноредъ който двегЬ сили,
Сърбия, си гарантираха взаимопомощь при подЪлба на турското наследство. Австрия
се съгласяваше да подкрепи Сърбия при обсебването на българскигЪ земи пои
разширението й за смЪтка на България, а Сърбия признаваше австрийското’ раз
Ге?„е“ИтозВ„ЪяБ™Г/ .ПШ,у0СТР0въ - Нов„ ^заръРи к^ТдрштГГзГсь^:
ление, този англо-н-Ъмски заговоръ, както се разбра въ последствие въ който Съпбия
играеше ролята на противославянско и противобългарско орадие и кой?о имаше
за крайна цедя ударъ срещу Русия, усп* напълно въ Берлинския конгокъ съ

1пГг™к"еМ я! БългаРия> съ осакатяването на великото руско освободително
йло_ Сърбия отбЪгна да подпомогне своята освободителка; въ тази войнГта м
взе бойно участие съ своята войска, а изчакваше само момента дГосГшестви съ
малко усилия коварнитй си замисли за обсебване на нови български земи Къ
политическия предговоръ на книгата „История на Сръбско-българска война 1885
турската ИвойндН°въ3нпъИе ‘“'А армията- «сторикътъ, който разглежда Руско-
пС гомия въпооСС- Ртс„ъ,,ър ,дам СЛ,Т0Т0 безпристрастно изложение
™ ВЪПР°СЪ- V • „Ето защо, когато на 14. юлий 1877 г., тъкмо въ разгаоа
гпяГи Урската В0ИНа’ пРедставитель на сръбското правителство при руската
Сат„евГа^етЛ„ЪбРафИра °ТЪ 1ЪР"0В0 че н* Царя „Трафъ
телство откаСзаРяя Д3 Се нам-Ьси д0 ^ванадесеть дена; сръбското прави­
телство отказа да се отзове на тази руска покана“. н
„Сърбия не се намеси въ войната и следъ писмото на
главнокомандующия на
рускигЬ войски, което бКше изпратено по полковникъ Бобрикова“.

защшцаваната тапска ™ 'ГЪ знаае“ие: тя следъ като падна най-упорито
пмьта „а оосит* къмъ пК (Пл4венъ б- следователно, когато се откри
русит-ь къмъ Цариградъ и когато останалата безъ духъ турска войска
не представляваше боеспособенъ елементи, годенъ да даде отпорънаелна апмия
тпу6 СЪ вепоколебима в"Ьра въ победата. Сръбската намеса не улесни значително и
трудните операции на русигЬ въ Софийско (Арабаконакъ и СаранпиГ зашото
следъ като Сърбия се настани въ Ниши, Пиротъ, БЪла палава Гвпаня счете
за ненуждно, по своя операционенъ планъ, да прати войскигЬ си къмъ Косово което
б-Ъше вече изпразднено отъ турски войски, вместо ’
при София“. да се съедини съ русит-Ь
На 5. декемврий 1877
Симо Соколовъ г., следъ много късната и безпредметна намеса на Сърбия
„ получи чрезъ полковникъ Хорватовичъ следната телегпямя птт!
оРоигКи„ЯалПъГ°п„Ще^ “НИСТЪРЪ Б-Ьлградъ - Персияни: (преводъ отъ рус^
уведомя че сте длтокт.^? г,™ г'"ъ па™овникъ Бобриковъ, честь имамъ да Ви
чаванГзаппв?яктя Л явите ПРИ г'нъ полковникъ Хорватовичъ за полу-
л_вта“е вапов^Дьта Да вървите съ неговия щабъ, за което полкГ Хорватовичъ ше
6 Де °ФиРиалН0 Уведоменъ. Относително заплатата, Вие ще бждете напълно удо-
влетворенъ, съответно ВашитЪ заслуги.
БЪлградъ, 22. ноемврий 1877 г.“.
И Соколовъ съ
запов-ЪдигЬ на Хпп^тпяии^м861*3 0ТЪ тРънчани и видинчани, се постави подъ
аповъдитъ на Хорватовичъ. Непродължителното му стоене пои Хопватпничя гр
л™ЯВАкъщаУлаанкаеТи° Пипотъ™ СУ “Ъ незна™телн,1т* боеве помежду сърби и турци
при акъ паланка и Пиротъ. Следъ това, по заповфць на руското главно
повдигнеТъзстаниГвГТ ИЗЯСНр, Н3 Соколова> че бждещетоУму назначение коман-
е: да
повдигне възстание въ Западна България. Познавайки
водачъ и голямата му решителность високит-Ь му качества на
тази твърде голяма и важна задача. и храбрости, русигЬ повериха именно нему
Между това, революционниятъ комитети въ гр. Трънъ, доста обезсърдченъ
редица несполуки - обесването на Левски и осуетяване на възела отъ
презъ
1873 г., кървавото потушаване на Априлското възстание и Ботйовата ,
трагедия,
и разгрома на славянската борба при войната срещу Турция ^876
г., сега,
следъ влизане на рускит-Ь войски въ България, наново
стегна редоветЪ си, подъ
водачеството на трънския жители Тако Шевъ
джийски роди на П1зеви отъ потомъкъ на борческия и чорба-
с. Ярловци, Трънско, членовет-Ь на който — П-Ья,

165