Page 165 - trnski_kraj

'Турската война, Соколовъ се отнасяше вече съ недов-Ьрие къмъ съседните братя,
но неговиятъ политически свЬтогледъ за всеславянското единство, насаденъ отъ
Любенъ Каравелова, наново б-Ь обладалъ честната му душа, тъй като факелътъ
на тази велика идея се нос-Ьше сега не огь т-ЬсногърдигЪ и неискрени сърби, а
отъ великата славянска сестра Русия; той още вярваше, че върху щиковет-Ь на
храбрата руска войска ще заблещи общославянското единство.
Полк. Хорватовичъ даде 600 пушки и 22 сандъци патрони, останали отъ турцитЬ.
въ Пиротъ и, пише Соколовъ: „още сжщата нощь азъ вз-Ьхъ всичко това и по­
теглихме. На втория день пристигнахме въ с. Врабча, гдето б-Ьше се събралъ
народъ отъ селата, образувахъ две чети отъ по 100 души, раздадохъ имъ пушкит-Ь
и изпратихъ едната къмъ Бр-Ьзникъ, а другата къмъ с. Кошарево, а азъ съ 20-т-Ьхъ
доброволци заминахъ за Трънъ, гдето пристигнахъ на 14 декември и раздадохъ
200 пушки.“ Въ едно дълго и забележително писмо на Симо Соколовъ до Захария
Стояновъ стои: „На 14 декември стигнахме въ Трънъ, мое родно м-Ьсто. Трънчане
и ц-Ьлата околия се б-Ьха дигнали на оржжие, и като пристигнахъ, раздадохъ орж-
жието, наредихъ ги по воененъ редъ и ги разпоредихъ на чети и коя чета на коя
страна да иде. Понеже турци на брой 800 души б-Ьха се опжтили отъ Враня къмъ
Трънъ за да го оплячкатъ и изгорятъ и да изсТкатъ населението, азъ съ добро­
волците и по-гол-Ьма часть отъ възстаницит-Ь зехъ и презъ нощьта отидохъ на
Власина, селото дето се б-Ьха турцит-Ь улагорили (събрали б. н.), 8 часа далечъ
отъ Трънъ. Заранъ предзоре нападнаме ги отъ три страни и до 2 часа следъ
об-Ьдъ ги разбихме така силно щото сме ги съ ентусиазъмъ гонили чакъ до Сур-
дулица близу до Враня!“
„Това е било на 21 декември 1877 г. Следъ това сражение народа се дигна навредъ,
цЪло Кряище и потеглихме за Кюстендилъ“. Симо Соколовъ и Ив. Грънчаровъ
Литкалото повлекоха съ себе си всичкото мжжко население отъ Трънско, Радомирско
и Кюстендилско по пресладване на турцит-Ь. Обл-Ьченъ въ руски дрехи, Иванъ
Грънчаровъ Литкалото, и няколко души луди глави като него, се вмъкнаха вь
Кюстендилъ и се изтърсиха предъ пашата, обявявайки го за пленникъ на русит-Ь.
За нещастие, обаче, единъ евреинъ, неговъ познатъ, подшушна на турцит-Ь, че
това не сж никакви руси, а трънчани и че началникътъ имъ „не си е никой другъ,
атрънското Литкало“. Проклетиятъ му евреинъ, трънскит-Ь храбреци едвамъ спасиха
съ б-Ьгство главит-Ь си.

Димо Петричевъ въоржжи малката чета на Марко Клинчевъ отъ с. Бераинци,
въ която влизаха 8 души бераинчани и трима отъ с. Радово и замина, заедно съ
т-Ьхъ, сжщо къмъ Кюстендилъ. При с. Коньово се срещнаха съ д-Ъдо Ильо Войвода,
при когото и останаха. Д-Ьдо Ильо ги постави да пазятъ гол-Ьмия мость на Коньово,
а самъ замина съ четата си отъ 30 души къмъ града, който б-Ъ обсаденъ вече
отъ три хилядния отредъ на Симо Соколовъ. Единъ день при малката знеполска чета
дойдоха отъ къмъ Кюстендилъ руски конници — разездъ, и предупредиха четни-
цигЪ да бЬгатъ, защото турцит-Ь наново превзели Кюстендилъ. Това бъ на 13. януарии
1878 год., когато турцит-Ь наново превзеха града, както се изяснява отъ записки!ъ
на Соколовъ. Димо Петричевъ, Марко Клинчевъ и всичкит-Ь участници въ опеР^
циит-Ь около Кюстендилъ свидетелствуваха, че общъ командиръ на опълчението бъ
Соколовъ и че д-Ьдо Ильо съ своята чета, нарастнала вече на около 150 души, само
изпълняваше нарежданията на Соколова. Благодарение неизнесенит-Ь до сега доку­
менти и други доказателства, заслугит-Ь около превзимането на Кюстендилъ се
приписватъ изключително на д-Ьдо Ильо Войвода, когато въ сжлцность той има
само една второстепена заслуга, тъй като главниятъ водачъ и творецъ на това
народно д-Ьло б-Ь Симо Соколовъ съ своит-Ь шопи. Изнесенит-Ь доказателства сж
толкова очебиющи, та нТматъ нужда даже отъ излишни разяснения. Соколовъ, въ
писмото си до Захария Стояновъ, бележи:... „въ това време пристигна и дъдо
Ильо съ н-Ьколко (значи малко, б. н.) доброволци“ и пр., следователно дъдо Ильо
пристига подиръ 23. декемврий, следъ като Соколовъ б-Ь обсадилъ отъ вси
страни Кюстендилъ. Единъ живъ знеполецъ, който е билъ съ Соколова при Кюстен­
дилъ, разправя: ^Неговото д-Ьло е велико, негово е пъравенсгвото. И д-Ьдо Ильо бъше
тамъ, но б-Ъше подъ негова ржка“. Освенъ горнит-Ъ доказателства, сж.ществуватъ
и две оригинали писма отъ руския подполковникъ Задерновски, адресирани до

168