Page 161 - trnski_kraj

Западна България, като най-остранена отъ местата на кървавата борба, съ затаенъ
дъхъ следеше развитието на войната и очакваше съ нетърпение часътъ, когато
и тя требваше да се хвърли върху петь вековния си врагъ. Както въ всички на-
родни борби, така и сега, пръснатите въ Сърбия трънски майстври захвърлиха
сечивата си и потърсиха своя храбьръ войвода отъ Сръбско-турската война и
водачъ презъ слицата война на българската емиграция въ Белградъ — Симо
Соколовъ. А емигрираните въ Русия и Ромъния трънчани, слецъ погрома на сър­
бите въ Сръбско-турската война 1876 год., беха постжпили вече въ българското
опълчение, образувано въ Кишиневъ. Големиятъ синъ на трънско Знеполг, поручикъ
Симо Соколовъ отъ с. I рознатовци, Трънско (вижъ статията „Участието на трън-
ските доброволци въ Сръбско-турската война 1876 год.), следъ подаване оставката
си отъ сръбската армия, туку-що бе отишелъ въ главния щабъ на руската
армия въ с. Горни-Студенъ, за да постжпи въ редовете на освободителната борба.
Началникътъ на главния щабъ полковникъ Артамоновъ го върна, обаче, въ Сърбия
съ следното разпореждане:

Шабъ офицеръ
Действующата армия
12 августъ 1877 г.
№ 174 СВИДЕТЕЛСТВО
с. Горни Студенъ
Дава се настоящето на подалия оставката си отъ сръбската служба поручика
Симо Соколовъ въ удостоверение на това, че е изпратенъ отъ менъ да разузнава
за неприятеля т. е. за турската войска, за нейното разположение и движение къмъ
страната на Видинъ, Враца, София, Орхание, Т. Пазарджикъ, Филипополъ. Моля
благоволете да не го задържате. (Преводъ отъ руския оригиналъ)
Отъ генералния щабъ (подп.) полковникъ Артамоновъ“.
Оригиналите на всичките цитирани заповеди, писма и други писмени документи въ
настоящето изследване еж на лице въ архива на Симо Соколовъ.
Въ изпълнение на горното нареждане и следъ като полк. Артамоновъ снабди С.
Соколова съ шифъръ, последниятъ се върна въ Сърбия, заедно съ бившия руски
консулъ въ Цариградъ князъ Церетелевъ, комуто пъкъ беше възложена задачата
да ускори бойната намеса на Сърбия въ самия театъръ на бойните действия. Съ
по-събудените бивши свои четници, главно трънчани, Соколовъ организира военно
разузнаване за неприятеля отъ Дунава до гр. Враня, места, които той и хората
му отлично познаваха отъ по-рано. При него бе зачисленъ и поручикътъ българинъ
отъ ромънската армия Кекеревъ, сподвижникъ на Хр. Ботйовъ, и участникъ въ
Сръбско-турската война. По тайния каналъ на Власинския (Трънския) револю-
ционенъ комитетъ, известенъ на поручикъ Соколовъ още отъ 1875 год., минаващъ
презъ Враня Кюстендилъ — Трънъ —Пиротъ — Лесковецъ — Нишъ — Белградъ,
и по сръбско-турската граница отъ Пиротско и Нишко до Видинско, по които
места сжщиятъ прослави себе си и трънчани въ боевете срещу турците 1876 год.,
се устрои едно основно и упорито разузнаване, разултатите на което шифровано
се донасяха отъ Соколова въ руския главенъ щабъ. Купъ разписки отъ подадените
телеграми и единъ целъ томъ шифровани донесения, съхраняващи се сега въ
Народната библиотека, свидетелствуватъ за това.
Презъ това време Сърбия отбегна да поеме своя пай въ кървата разплата. Русия
напраздно разчиташе на сръбската помощь, на намесата на Сърбия въ общата
славянска оорба противъ петьвековния южнославянски врагъ, толкова необходима
особено въ момента, когато се решаваше изхода на делата Освободителна война
и когато едно смущение бе обхванало главното командуване и цела Русия, поради
неуспехите на нейното оржжие. Сърбия, която само преди по-малко отъ една го
дина бе извадена изъ пропастьта следъ разгрома на нейните войски, при войната
й съ Турция, спасена отъ ултиматума на Царя предъ Абдулъ Хамида за спиране
на турското настжпление къмъ Белградъ, което нещо предотврати новото нейно
заробване, сжщата Сърбия сега не само, че не се отзовава на руските покани за
участие въ войната, но съ тъмнината на тайните й преговори съ най-големия руски

164