Page 167 - trnski_kraj

въ което последниятъ молй да влЪзатъ въ града няколко души, завършва съ
думит-Ь: „до дека да се извърти народното желание и ние да смо купно сосъ
нашигЬ селяни енорияши“ и т. н. Съобщава му още: „Командаръ паша ке седи и
ке очаква на примирието окончателни гласъ отъ Цариградъ“ и пр. Това писмо е
отъ 28. февруарий 1878 год.
Т-Ьзи писма потвърждаватъ, че паланечкиятъ паша, заедно съ турския аскеръ е билъ
обсаденъ въ града отъ Симо Соколовъ и неговигЪ шопи и, че никой не е могълъ
да влиза или излиза отъ Егри-паланка, безъ разрешението на Соколовъ.
Въ едно друго писмо отъ жители на Паланечко село се съобщава на Соколова, че
„щомъ дойдохме у Паланка веднага бйдохме при пашу и каза ни какво дошли
русийски чиновници и казали свършено примирие“ и какъ пашата имъ обяснилъ,
че споредъ примирието и телеграмит-Ъ отъ Цариградъ околиите Банска, Краище,
Вранска и Пчинска ще бждатъ освободени отъ войската (шопите на Соколовъ, б. н.)
и следователно, тези околии оставатъ подъ Турция. Писмото завръшва: „на здраво • ■
да се научимо и ке ви обявимо“. Горкото население, не можеше да повТрва, че
свободата му, извоювана отъ русите и отъ шопите съ толкова кръвь и усилия,
може да бжде наново отнета.
Соколовъ се разпореждаше действително, като неограниченъ господарь въ ц-Ьлата
область, а самото население го считаше, като свой освободитель. Единъ важенъ
документъ потвърждава, че народътъ бе окржжилъ Соколова съ ореола на народенъ
герой, на народенъ избавитель. Ето този документъ:
„Веше Височество, Благороднейши Господине Симо Соколовичу, избавителю бъл-
гарскаго народа“.
„Долуподписаните съ настоящето приходиме при Ваше Височество да Ви помо-
лиме заради двама наши съграждани мусулмани Мустафа Ефендия и Еибъ бегъ,
Самбеговъ синъ. Тия две лица безчислени добрини сж принесли на Паланското
българско население и чували народътъ ни като свои чада за което и много
укори и клевети понесоха отъ своя си народъ Мусулмански и днесъ прекоръ
носатъ комити; они обаче всичко това съ тръпение понесоха и отъ народътъ ни
не се отказаха и во всяки случай сж ни помагали“.
„Затова днесъ нарочно изпращаме Отца Иконома попъ Георгия при Ваше Висо­
чество да Ви помолимъ за да имъ сохраните имотътъ, който се намира вънъ по
чифлиците, понеже слушали много турски чифлици да сж оберени и ограбени.
Следователно ако ся направи такова нещо и на нихнигЬ чифлици, на имотътъ имъ,
то на насъ християните ще се направи. Така сжщо и они отъ своя страна като
Ви желаятъ успехи, молятъ Ви да имъ сохраните имотътъ и ако е потребно нТщо
за помощь те сами обещаватъ да помогнатъ“ и т. н.
„На конецъ, като принасяме отличните си почести и поздравления оставаме всегда
Ваши съотечественици и верни братя изъ Криворечна Паланка“. Следватъ под­
писите наседемь души паланечки първенци. Писмото е отъ „1878 г. февруарий 6,
Криворечна Паланка“.
Отъ сжщото време има и единъ другъ важенъ документъ въ архива на Соко-
ловъ. Когато паланечкото население узна отъ самия обсаденъ въ града паша тре­
вожната новина за демаркационната линия, споредъ условието на руско-турското
примирие, то изпрати до софийския губернаторъ прошение за помощь и защита
отъ башибузука. Въ отговоръ на това прошение, софийскиятъ губернаторъ имъ
отговори съ следното писмо:

„СОФИЙСКИ ГУБЕРНАТОРЪ
„До Старешинитгъ на Паланското
20 февруарий 1878 г.
Окръжие"
София“
„На прошението Ви, изпратено до менъ по Стаменка Георгиевъ и Стефана
Стаменковъ Ви известявамъ, че азъ въ настоящето време не мога никакво разпо­
реждаше да направя за да Ви се изпроводи руска войска на помощь срещу тур-
цигЬ, защото споредъ условията на примирието дето руската власть нЪма никакво

170