Page 170 - trnski_kraj

неделни дни тази дружина, наречена отъ гражданите трънска милиция, усилено
правеше учения вънъ отъ града, подъ ръководството на нейния началникъ Тодоръ
Р. Петричевъ и на помощниците му Тричко Мутевъ, трънчанинъ, запасенъ подо-
фицеръ отъ гвардията, Рангель Ивановъ отъ с. Кожинци и Игнатъ Ахчийски отъ
Трънъ, който, обаче, преди почване на боевете е командированъ въ конницата.
Общо ръководството на обучението даваха майоръ Телеснейцки — руснякъ на
българска служба и поручикъ Чорбаджиевъ; те дадоха и пушки на милиционерите.
Тези празднични занятия продължиха до обявяването Съединението на Северна и
Южна България, а следъ това, до обявяване Сръбско българска война, обучението
на милиционерите бе ежедневно. Къмъ попъ Михайловите кошари, къмъ Ждрелото
Ливагье усиленото обучение запозна милиционерите
■1 И ПО
съ всичките тънкости по водене на боя. Ето защо, трън-
1 .у ската милиция, въоръжена съ пушки кринки и облечена
въ собствени дрехи, се яви въ войната, като подготвена
Г | и дисциплинирана войскова часть. По-нървите граждани
2ш11 | на града и околията беха и първите ентусиазирани до-
§ броволци въ редовете на милицията. Ето имената на не-
1 кои отъ техъ: Тричко Мутевъ, Игнатъ Ахчийски отъ гр.
Трънъ и Рангелъ Ивановъ отъ с. Кожинци — и тримата
помощници на Тодоръ Р. Петричевъ; шипченискиятъ
опълченецъ Димитъръ Костовъ — Полицая, Иванча Бай-
1 /ИР,
кушевъ, Сотиръ Календеровъ (адвокатъ и народенъ
представитель), Петъръ Магеровъ (адвокатъ), Тодоръ
Ахтаровъ, Гюра Джерекарски, Иванъ Джерекарски, Пе­
търъ Милтеновъ Пеевъ, Христо Ив. Байкушевъ, Стоянъ
Т. Р. петричевъ Дупишовъ, Тодоръ М. Байкушевъ, Жакъ Дапей, Тричко
К. Байкушевъ, Петъръ Стоилковъ, Иванчо Стоилковъ, Василъ Джерекарозъ, Мито
И. Байкушевъ, Цветко М. Тошковъ, Алексо А. Байкушевъ, Стоянъ Божиловъ, Нота
Любеновъ, Гюра Пеевъ, Кото Радевъ, Тома и Иванча Ралчеви, Геора Въртинъ,
Цона Начинъ (Начевъ), Гюро Динчевъ Клюцинъ, Иоца Томовъ Джерекаровъ, Тома
М. Тошковъ. Стоянъ 3. Кулкинъ, Гиго Кузмовъ, Стойко Кузмовъ, Гига Рашевъ,
Рангелъ Иоцевъ Рашевъ, Иванчо Веселиновъ, Тома и Мито попъ Глигорови, Илия
Стояновъ, Василия Семерджийски, Петъръ Вучиделски Тамамджийски, Ми-
ПОПЪ
лошъ Панайотовъ, Миланъ попъ Пешевъ, Цветко М. Тошковъ — Бекера, Рангелъ
Андонозъ Клюцинъ, Ристо Ангеловъ, Иванчо Иоцинъ Маринъ, Нона Магеровъ,
Мито Матеинъ, Петъръ Китановъ, Петъръ Главановски (адвокатъ), Георги Езди-
мирски (адвокатъ), Даскалъ Георги — всичките отъ гр. Трънъ, Христо Колевъ
Клисурски — с. Клисура, Иванъ Ивановъ — с. Туроковци, Георги Забелски с.
Забелъ, Станоя Богоевъ — с. Петачинци, Гюра Богоевъ — с. Петачинци, Тома
Тодоровъ — с. Глоговица. Георги Китанояъ — с. Звонци, Тасо Георевъ Петачински
— с. Петачинци, Дънко Ивановъ — с. Банкя, Атанасъ Вжжаровъ — с. Слишоьци,
Гюра Гиговъ — с. Милославци. Георги Илиевъ — с. Ерулъ, Иванчо Насалевски,
Манолъ Лазаровъ, Ита попъ Георгиевъ, Йона Гиговъ Шиловъ, Симеонъ Димовъ
Бреановъ. Милошъ Николовъ Гмитровъ — всиките.отъ с. Насалевци: Иванча Пек-
личинъ отъ с. Бераинци; шипченскиятъ опълченецъ Стефанъ Вучиделски — с. Вучи-
делъ, Момчилъ Гиговъ — с. Ломница, Марко Клинчевъ, Велинъ Геринъ и други
четирима души, всичките отъ с. Бераинци и много други отъ селата и града.
Веднага следъ Съединението, 6. септемврий 1885 година, поради опасностьта отъ
турско нападение, революционното правателство съ една прокламация повика
подъ знамената всички отъ 18 до 40 години. Въ този садбоносенъ за България
моментъ, буенъ патрпотизъмъ обхвана целокупния български народъ: мизийци,
тракийци, македонци, западнобългари и добружанци. Казармите се препълниха въ
всички градозе съ доброволци отъ всички възрасти; имаше даже ученици и студенти,
които не беха викани подъ знамената. Никой не искаше да си отиде и по цели
дни големи тълпи спеха по дворища и поляни въ очакване да бждатъ облечени
и въоржжени. Образуваха се навсекжде доброволчески отреди, които отъ Плов-
дивъ биваха пращани къмъ турската граница. Трънъ и Знеполе не останаха назадъ.
На 16. септемврий Тодоръ Р. Петричевъ групира и изпрати, подъ началството на
Никола Божиловъ, една доброволческа чета отъ 30 души въ 1. пех. полкъ, а на

173