Page 172 - trnski_kraj
P. 172
лението и пограничната стража, било да овлад-Ьятъ нЪкой важенъ стратегически
пунктъ въ българска територия.
Участъкътъ Клисура — Колуница се заемаше отъ изворския отредъ на капи-
танъ Филиповъ.
Безспорно, сърбите отдаваха най-голФмо значение на сектора Клисура—Трънъ—
Врабча, щомъ като на този сравнително малъкъ участъкъ бе групирана полови
ната сръбска армия: при с. Колуница влгГсотинскиятъ отредъ на полковникъ Гайно-
вичъ, срещу I рънъ — моравската дивизия и срещу с. Врабча — шумадийската
дивизия. Сръбското командуване имаше за цель още съ първия си съкрушите-
ленъ
ударъ върху отбраната при Трънъ и Врабча да очисти пътя за едно бързо
настъпление къмъ София. При тази си сметка нападателите бЪха надценили
своята собствена бойна сила и очакваха лесни победи, безъ да познаваха още
българската стихия. А и самите българи недостатъчно познаваха себе си, макаръ
че опълченската епопея на Шипка да бе едно добро предзнаменование. Продъл
жителното робство бе скъсало връзката между славното ни минало и настоящето.
Единъ наново роденъ народъ се явяваше на първи исторически изпитъ и то съ
една армия недостатъчно въоръжена и съвсемъ необучена, тъй • като, споредъ
официалните данни, шестдесети и седемь хилядната българска войска се съ-
г°пепШпе^аМ° °ТЪ 13,57й ДУШИ отъ постоянните кадри, а останалите около
64,660 беха новопостъпили доброволци (около 40,000 души) и 14,000 опълченци.
Но не бе само тази беда. Политическото положение въ този върховенъ моментъ
6Ъ едно отъ наи-отчаяните за България. Н. Бендеревъ, въ своите изследвания по
данните на официалната „История на Сръб.-бълг. война 1885 г.“, издание на Щаба
на армията въ статията си „Какъ спечелихме войната на Сливница въ 1885 г.“
пише следното: „Българското опълчение беше най-верниятъ изразители на пробу
дените следъ едно петвековно робство военни добродетели на народа ни презъ
освободителния периодъ; то се състоеше отъ цвета на българските патриоти,
ероите на Сливница не бвха най-отбраните синове на майка България: те пред
ставляваха всички слоеве на народа си, на целата народна маса. Ако опълчението
се командуваше отъ руски офицери, макаръ отъ техь мнозина да иматъ българ
ски произходи, — то дружините на Сливница се командуваха изключително отъ
български офицери, между които таквизъ, като Рачо Петрови, който съ честь се
справи съ целата стратегическа работа, или Христофоръ Хесапчиевъ, комуто дъл-
жимъ сполучливиятъ избори на сливнишката позиция. Бойните началници на секто
рите на позицията проявиха не само умение да ръководятъ боя на своите уча
стъци, умение добре да се ориентиратъ въ обстановката, но най-важното — и да
поематъ върху си голЬмата отговорности при проявяване частна инициатива, въ
зависимость отъ обстановката, и даже въпреки заповедьта на сливнишкото коман
дуване — единственото тъмно петно въ нашата работа на сливнишката позиция.
1 е водеха борба не само съ неприятеля, но и съ своя щабъ.
Впрочемъ, грешката на това командуване се заключаваше само въ убеждението
или по верно — въ заблуждението, че нашите сили на Сливница на 5., 6 и 7’
ноемврии били недостатъчни за отбраната на Сливница, та затова те требвало
да отстъпятъ къмъ подкрепленията си и следъ като се съсредоточи целата
рмия да преминати въ настъпление и съ превъзходството на силите си да
осигурятъ победата си надъ противника. По простонародната поговорка излиза:
коньо’ 33 зелена морава! Теоритически — тоза е верно; но политическата
оостановк1, - благодарение на несвоевременностьта и на отсътствието на каквато
и да била политическа подготовка на пловдивския превратъ отъ 6. септемврий —
изискваше на всека цена ние да завардимъ столицата си, ако искаме да не изгу-
имъ войната, — а следователно и самото Съединение на двете Българин, про-
ВЪ Пл°вдивъ’ или ак0 не искаме за това Съединение да заплатимъ
съ територии въ Видинско или Софийско, както това ни съвет-
новвт^ покровители на България — Англия и Австро-
*™РИЯ- Не Само пРавителството на Каравелова, но и самъ князъ Алексан-
;Р’“ К0Р0ННИЯ съвети въ двореца, на 3. ноемврий — втория день на войната,
™ ? Че изгУбванет0 на София означава край на войната, поради неизбеж-
н та интервенция на най заинтересованите велики сили. Защото, ако Австрия и
175
