Page 173 - trnski_kraj

Англия ни предлагаха, още преди да бе се почнала войната, да направимъ
на Сърбия териториални отстъпки за съединението ни съ И. Румелия, — то
Русия, на която князъ Александъръ бе обещалъ, че н-Ьма да допустне нарушение
на международните договори, а наместо това, самъ нахълта, начело съ българ­
ската армия въ И. Румелия, — за тази измама искаше детронирането на княза.
Разбира се, че при гЪзи условия, падането на София пукне да послужи за добъръ
предлогъ за подобна интервенция, та за това отбраната й, която най-добре се
осигуряваше на сливнишката позиция, се налагаше“. И после: „Но ние въ случая
имахме върховната задача да се опитаме да завардимъ столицата съ онези сили,
каквито можемъ да съберемъ къмъ деня на сблъскванмто ни съ противника,
защото, иначе, войната за насъ е изгубена“.
На 2. ноемврий, моравската дивизия нападна Дъсчанъ-кладенецъ, но Тричко Му-
тевъ съ шепата си опълченци и погранична стража, води упоритъ тричасовъ бой,
безъ да отстжпи. Едвамъ, когато защитниците беха посипани отъ много гранати,
те отстъпиха въ редъ при Малкий-Руй. Сжщиятъ день, сръбската атака при Вла-
сина бе отбита отъ капитанъ Филиповъ и поручикъ Нишковъ. Пакъ този день,
рано сутриньта, отредътъ на Тодоръ Р. Петричевъ, който беше авангардъ на
редовната войска, бе нападнатъ при Вучи-делъ. Опълченците храбро браниха
родната си земя целъ день, до окончателно свръшване на патроните имъ. При-
вечерь, Петричевъ остави дванадесетина милиционери, подъ командата на помощ­
ника си Рангелъ Ивановь, да подържатъ огъня, докато останалата часть отстъпи,
заедно съ ранените. Рангелъ се обръща къмъ Петричевъ съ думите:
„Бае Тодоре, може да не се видимо вече, ела да се опростимо. Я че умремъ, но
нема да отступимъ“!
Расцелуватъ се. Петричевъ прибра милицията си при редовната войска на позицията
„Малкий-Руй“ и следъ него дойде и останалото прикритие, но безъ Рачгела: той не
се върна вече. Какво бе станало съ него? Милиционерите съобщиха, че Рангелъ
се билъ скрилъ въ хралупата на едно голямо дърво, отгдето стрелялъ по сърбите,
и на поканата на своите другари да тръгне заедно съ техъ, той отказалъ. Нека
узнаемъ, впрочемъ, неговата сждба отъ разказа на единъ отъ последните ранени
и отъ самите сърби, които говореха съ голема почить за този изключителенъ
храбрецъ. Безъ да бжде забелязанъ, Рангелъ Ивановъ изпращаше по единъ куршумъ
на всеки подалъ се сърбинъ. Вече около 25 души падатъ убити и ранени, безъ
да е открито местото на тази точна смъртоносна пушка. Сърбите сж въ чудо.
Едвамъ къмъ последните изстрели те откриватъ по пламъчето и звука отъ гър­
межа юнашкото гнездо на трънчанина, но не могатъ да се приближатъ до
него — всеки куршумъ бие на месо. Но ето: патроните се свръшватъ. Сърбите
тръгватъ съ набодени щикове къмъ хралупата. Смъртьта бавно, но сигурно пълзи
къмъ коравия българинъ. Въ този моментъ Рангелъ скача на земята и се хвърля
срещу техъ, сжщо, съ набученъ щикъ. Единъ срещу всички 1 Единъ срещу целата
моравска дивизия! Раненъ вече, кървавъ и страшенъ, викайки: „Долу Сърбия!
Да живее България“, на неколко скока, като разяренъ лъвъ, той се приближава
и хвърля щиковете на своите противници. Сърбите оставатъ поразени отъ този
величавъ подвигъ. Погребватъ го на самото место. Сега тамъ стърчи едно скромно
каменно паметниче, поставено отъ признателните граждани.
Най-новата граница следъ Европейската война е изкривена на това место и минава
точно върху гроба на Рангела.
Тукъ му е местото да се отбележи, че Рангелъ Ивановт* е родомъ отъ с. Кожинци,
отъ което селз е родомъ и Гюро Михайловъ, сжщиятъ изгорелъ на поста си въ
Пловдивъ войнъ, чиято паметь неотдавна се увековечи въ прекрасния пловдивски
паметникъ. Сжщиятъ не е родомъ отъ едно пловдивско село, както погрешно е на­
писано върху паметника, поради незнание.
За поменатия бой на една часть отъ трънското опълчение при Вучи-дЬлъ, въ
официалната история на Щаба на армията е поместено следното описание:
„Отъ българска страна границата се охраняваше отъ трънското опълчение и
полуескадронъ конни жандарми, които беха пръснати отъ с. Звонци до с. Кли­
сура, т. е. на около 35 клм. Началникътъ на трънския отредъ беше изпратилъ коман-

176