Page 174 - trnski_kraj

дира на ескадрона, поручикъ Топаловъ и командира на трънската опълченска дружина
— поручикъ Чорбаджиевъ, да ржководятъ действията и остжпленията на своитЬ
части. Поручикъ Топаловъ съ 70 опълченци и 32 конни жандарми бЬше на застава
при Вучи-дЬлъ. БългаритЬ откриха огънь и пропждиха 1. сръбски баталионъ (дру­
жина, б. н.) да се разгъне и да настжпи въ боенъ редъ. ДветЬ планински орждия (сръб­
ски, б. н.) откриха огънь въ 6 ч. и 15 м. сутриньта (на 2. ноемврий, б. н.). БългаритЬ
упорствуваха. затова командирътъ-на 14. полкъ (сръбски, б. н.) усили десния флангъ
съ една рота отъ 2-и баталионъ, а друга рота постави на разположение на батарейния
командиръ. Когато тия две роти обхванаха фланговетЬ на българитЬ и откриха
огънь, 1-и баталионъ тръгна въ атака. Следъ 3 часова борба, обхванати отъ страни
и атакувани отъ фронта, българигЬ отстъпиха, като оставиха 5 опълченци убити
и 6 жандармерийски коня убити и пленени; освенъ това, имаха 7 опълченци и 2 жан­
дарми ранени. Каква трескотня се е изсипала върху опълченската застава, показва
донесението на Бояловича, че сж истреляни 12,500 патрони и 46 снаряди“.

За сжщия бой началникътъ на позицията при Малкия-Руй — капитанъ Тошевъ,
въ книгата си „Писма отъ войната“, на стр. 29 пише: „Тъй завършихме ние
първия денъ на войната, безъ да гръмнемъ пушка, благодарение на пограничнигЪ
опълченци, които цЬлъ денъ трещяха по западния склонъ на Руй и не допускаха
сърбитЬ ди влЬзатъ въ нашата територия на повече отъ два километра. Мжжкари
излЬзоха тия българановци, като въ брой отъ 40-50 души, съ своето обстрелване
отъ връхъ на връхъ, накараха сърбитЬ да изгубятъ ц-Ьлъ денъ на вЬтъра“.

Къмъ горнитЬ две описания за боя на трънското опълчение при Вучи-дКлъ, треб­
ва да се даде пояснението, че тогава, на 2. ноемврий, поручикъ Чорбаджиевъ бЬ
при тази часть отъ опълчението, която заемаше позицията подъ Малкия-Руй, южно
отъ шосето Трънъ—Клисура, следователно, въпросниятъ бой се командуваше отъ
Т. Петричевъ.

Сжщо, на 2. ноемврий атаката на власотинския отредъ биде отбита при ЦвЬт-
ковъ гробь до с. Власина отъ изворския отредъ. Капитанъ Филиповъ и поручикъ
Нишковъ храбро издържаха напора на четворно по-многочисления противникъ.
Пакъ този день насочената къмъ Врабча шумадийска дивизия бЬ пресрещната
при с. Долна-Невля отъ отреда на капитанъ Букурещлиевъ и завързалитЬ се аван­
гардни боеве забавиха марша на шумадийцигЬ.
Въобще, на 2. ноемврий (първиятъ денъ на войната) сърбит-Ь имаха навсЬкжде не­
удачи, което попрЬчи да се установи връзката помежду дветЬ дивизии, както бЬ
заповЬдано отъ главното сръбско командуване.
На 3. ноемврий сърбитЬ нападнаха въ две колони Трънъ: едната по гребена на
Малкия-Руй, а другата по долината на рЬка Ерма. УпорититЬ имъ нападения презъ
цЬлия день бЬха безуспЬшни. Къмъ 4.30 ч. сл. пладне командирътъ на моравската
дивизия, полковникъ Топаловъ, заповЬда обща атака съ главнитЬ си сили.

ДЬсниятъ сръбски флангъ подъ селото Туроковци, прескочилъ долината на
рЬка Ерма и опрЬлъ на височинитЬ по дЬсния имъ бр-Ьгъ, бЬ отблъснатъ съ
пехотенъ и артилерийски огънь отъ редовнитЬ войски и една часть отъ добро-
волцитЬ на кап. Каваловъ, а на лЬвия имъ флангъ се разигра една страхотна
драма. Тамъ, при Туроковски връхъ, сърбитЬ се спуснаха въ рова, раздЬлягцъ
дветЬ позиции на враждуващитЬ, и една тЬхна многобройна маса б-Ь готова да
се нахвърли върху българската защита съ набодени щикове. Командирътъ на трън-
ския отредъ, капитанъ Геневъ, посрещна съ пълно самообладание предстоящит-Ь
моменти на върховното изпитание. Този ветеранъ, каленъ въ боевет-Ь при Стара-за-
гора и Шипка, и помазанъ съ славата при Орловото гн-Ьздо, б-Ь далъ вече своята
бойна запов-Ьдь: „Никакво отстжпление, борба до последния войникъ“! Юначниятъ
командиръ на 13-гЬ роти на трънското опълчение, на една батарея и на единъ еска-
дронъ при Малки-Руй, капитанъ Тошевъ, обгръщайки съ погледъ три-километровата
си позиция, допълни бойната запов-Ьдь на своя началникъ: „Контраударъ на ножъ!“
Ординарци разнесоха тази запов-Ьдь, тржбитЬ засвириха за атака.
БългаритЬ, които бранЬхт току-що освободената си родна земя, бЬха неудържими.
ТЬ б-Ьха съ по-високъ моралъ отъ сърбитЬ, които се биха въ името на една непо­
пулярна кауза — заграбване на чужда земя.

Сборникъ Трънскн край — 23, 177