Page 175 - trnski_kraj
P. 175
Въ отговоръ на сръбското настъпление, заповфдьта на капитанъ Тошевъ б-Ь
„
последвана отъ стихиино „ура!“ по българската линия. То повлЪче нашата войска
и трънскиг-Ь милиционери напредъ. Една гора отъ лъснати щикове изл-Ьзе срещу
сърбитъ. Картина неотразима. Изненадани, сърбит-Ь бТха поразени отъ ужасъ
които идваше все по-близу до тЬхъ. Неприятельтъ трепна, като омагьосанъ и се
спр-Ь. По-голъмата часть отъ него обърна гърбъ, а една много малка часть кръ-
стоса ножовет-Ь си съ 9-а и 12-а роти струмци и плЪвенци. Вс-Ьки трънчанинъ
гдше обладанъ отъ примера на Рангела, всЬки искаше да покаже лична храбрости.
И малцината останали сърби още при първия ударъ обърнаха гърбъ. Българигк
неудържими въ своя борчески поривъ, се увлТкоха подиръ отстъпващия про-
тивникъ, въ преследването му съ „ура“, почти до самия връхъ на ГолКмия-Руй а
вечерьта нЬкои отъ опълченците се вмъкнаха въ самото село Туроковци. Едни
отъ водачите на ножовия ударъ — подпоручиците Трайчевъ и Чобановъ, останаха
незасегнати, а други — портопей-юнкерътъ Калевъ падна убитъ и подофицерътъ
I. Гоневъ бе тежно раненъ. До вечерьта сърбите не предприеха никакви бойни
действия. Гази истинска среща на ножъ е единствената въ целата Сръбско-
оългарска воина. Сърбите почти не се решаваха вече да опитать българския ножъ.
ма б. ноемврии за втори пъть трънското опълчение получи бойно кръщение. По
хвалите на капитаните Геневъ и Тошевъ беха посрещнати съ топла благодарность
отъ искрените войнишки сърдца, но това никакъ не ги направи да се надуватъ
и екзалтиратъ отъ своя успехъ и отъ похвалите, тъй като трънчанинътъ по природа
е скроменъ, и за него даже смъртьта на бойното поле не представлява некакъвъ
изключителенъ подвигъ; той мисли естествено, и повелително задължение за
всеки български гражданинъ е да се самопожертвува, щомъ като отечеството е
застрашено, защото собствената държава е, която само може да гарантира сво-
оодата негова и на семейството му, както и неприкосновеностьта на собствения
му имотъ.
Въ боевете презъ този день взе участие и конната доброволческа група на трън-
ските опълченци, състояща се отъ 12 души съ собствени коне, подъ командата
на Насалевски, отъ с. Насалевци, Трънско. Скрити въ единъ полски долъ предъ
с. усинци, доста далечъ отъ българската бойна линия, те издебватъ внушителна
конна сръбска часть, излезнала изъ върбалаците на река Ерма подъ с. Бераинци
и я обсипватъ отъ близко разстояние съ залпове. Изненаданиятъ и смутенъ про-
тивникъ не само, че забрави да атакува левия участъкъ на нашата войска, но и
удари въ бегство, отнасяйки тежко ранения си командиръ, когото милиционерите
ха свалили отъ коня му още съ първия залпъ. (Споредъ издадените спомени
на Тешиновъ).
Интересна картина рисува въ своите спомени капитанъ Тошевъ, относително трън
ското опълчение преди почването на този големъ бой: „ ... а трънското опълчение
почти предъ самия носъ на противника се беше заело съ печене цели върлини
шишъ-кебапъ и беше наградило неколко огньове, съ бъклички въ ръци; — виж-
даше се, че техъ ги беше повече грижа за корема, отколкото за целостьта на
техните глави. Чудни българановци! Знаятъ, че животътъ имъ виси на косьмъ, но
все пакъ мръвката и червеното винце не могатъ да откажатъ на своите камено-
ломни стомаси.“ Наистина, трънчанинътъ притежава най-ценните качества на боеца
храбростьта и самообладанието. Да се владеешъ предъ лицето на смъртьта,
значи, че си осигурилъ вече собствената си победа. Такива бойци съ трънчани
пъкъ такова безстрашно е всичкото население на този край. Пакъ въ спомените
си, капитанъ Тошевъ бележи: „При пристигането ми на Клисурското шосе, азъ
бехъ очуденъ отъ онова безгрижно движение по него на селяни и селянки, които
спокойно си отиваха по работата, безъ да искатъ да знаятъ за опасностьта, която
ги очакваше, или пъкъ да бъдатъ стреснати ни най-малко отъ сръбското настъпление.“
Както кап. Геневъ, така и кап. Тошевъ — бъдещиятъ генералъ и творецъ на
Добружанската епопея презъ Европейската война — имаха замисъла на 4. ноемврий
да разгромятъ моравската дивизия, съ огледъ на което до полунощь същия
день всичко се привеждаше въ редъ и нагаждаше къмъ изискванията за едно
свъткавично настъпление, единстненото решение за довършването на единъ сигу-
Ренъ вече отъ поражението си противникъ, който 6К заплатилъ още въ първия
178

