Page 176 - trnski_kraj
P. 176
бой авантюрата си съ надъ 300 души убити и ранени, благодарение низкия морале,
бавность въ действията и колебанието, и нерешителностьта на управляющия боя,
въпреки численото надмощие и превъзходния му планъ за настжплението; само
пословичната българска храбрости и войнишкиятъ ножь изтръгнаха успеха за
българското оржжие. Българските загуби бЪха 4 убити и 15 ранени. Победата
възпламени войниците, поради което командуващитЪ на боя, достойните водачи
Геневъ и Тошевъ, имаха основанието да очакватъ пъленъ успехъ при предстоя-
щето утрешно кърваво изпитание.
Вечерьта следъ боя, насядали около големи огньове, войниците и офицерите
празднуваха победата съ бъклици въ ржце. Съ повишено настроение и самочув
ствие, другарите на смъртьта споделяха впечатленията си отъ боя и тяхната воля
за победа искреше въ очите имъ. Въ книгата си „Писма отъ войната“ Тошевъ
дава следната жива картина за борческия духъ на войската. Войсковиятъ свещеникъ
отецъ М., у когото биеше едно юнашко сърдце, изтегнатъ край огъня, прекжсва
разговорите и шегите: „Ще ги биемъ во веки в-Ьковъ. Да расточатся вразиего!“ —
се произнасяше самоуверено д^до попъ; а ний едвали неподскачахме отъ радость,
и се считахме способни туку да погнемъ на другия день цялата сръбска армия и
така да свършимъ въ единъ день войната". И по-нататъкъ: „Кой знае, може би,
дЪдо попъ да е правъ съ резюмето, което даде на тия разговори: — Гледайте си
вие, момчета, работата! Господь знае какво прави! Крушката не пада далечъ отъ
крушата I.. . Да живее царь Крумъ и неговото домочадие! “ ...
Въ този бой, освенъ трънското опълчение, участие взеха и деветдесетте добро
волци отъ Трънско въ състава на II. софийска доброволска дружина на капитанъ
Каваловъ, едни при с. Бусинци, а по-големата часть при с. Ломница (Изъ офици
алната история и спомените на кап. Тошевъ).
Презъ този день защитниците при Трънъ чуваха твърде силната топовна и пуш-
кова стрелба около с. Врабча, отстояще отдесно и въ тилъ на трънския отредъ, но
никакво известие не дойде отъ тамъ, нито презъ деня, нито пъкъ до полунощь.
Едвамъ пое ред ъ нощь една страшна весть предаде майоръ Гуджевъ по телефона
отъ Брезникъ на капитанъ Геневъ въ Трънъ — вестьта за падането на Врабча.
Какво бе станало тамъ ?
На 3. ноемврий шуменската дивизия нападна шестте роти на целата врабчанска
позиция съ 12 дружини и 30 орждия. 10., 11., и 12. сръбски полкове заливатъ,
като пълноводна река, малкия оазисъ на българската защита, но извънредно хра-
бриятъ началникъ на позицията, капитанъ Мариновъ, отстоява чакъ до 2 ч. сл.
пладне пристжпите на многобройния неприятели, подпомогнатъ и отъ пом. нач.-
щаба на западния корпусъ — кап. Мечконевъ. Общото командуване на боя, обаче,
се командуваше лично отъ началника на корпуса — майоръ Гуджевъ. Отъ минута
на минута положението на българите се влошаваше. Капитаните Мариновъ и
Мечконевъ поискаха помощь отъ подръжката при Секиришкия мость и отъ 7. пре
славски полкъ при с. Габеръ, но такава не се изпрати отъ никлде. Оказа се, че
майоръ Гуджевъ бе неразумно използувалъ целата секиришка подръжка, като
формиралъ малки междинни отреди и ги изпратилъ по погрешна посока — вместо
въ Врабча въ с. Банкя, а една друга рота от 4. плевенски полкъ съ подпоручикъ
Рашковъ — къмъ с. Ломница. Къмъ пладне, сърбите обхванаха десния флангъ
на врабчанскага позиция и превзеха височината „Делъ“, а по-късно — и височината
„Орливръхъ“, което нещо застави кап. Маринова да заповеда отстъпление. Сър
бите се опитаха да довършатъ отреда на капитанъ Маринова, но последниятъ
групира една часть отъ безредно отстъпващите и на височината „Драговирски ■
камикъ“, южно отъ върха Плоча, удържа позицията си до другия день срещу
петь пъти по-силенъ противникъ.
Вмешателството на майоръ Гуджевъ въ врабчанската операция бе фатално.
Въ поменатата история И. Венедиковъ пише: „Войските около Трънъ отъ Врабча
до р. Ерма беха подчинени на капитанъ Геневъ, но началникътъ на западния кор
пусъ, майоръ Гуджевъ, който още преди обявяването на войната обикаляше гра
ницата, се намери тамъ и се наложи на кап. Геневъ. Следъ като отслаби общия
резервъ съ изпращане малки междинни отреди, следъ като го изпрати късно и
въ неверна посока и когато бегълци отъ Врабча, преследвани отъ сърби, стиг-
179

