Page 176 - trnski_kraj

бой авантюрата си съ надъ 300 души убити и ранени, благодарение низкия морале,
бавность въ действията и колебанието, и нерешителностьта на управляющия боя,
въпреки численото надмощие и превъзходния му планъ за настжплението; само
пословичната българска храбрости и войнишкиятъ ножь изтръгнаха успеха за
българското оржжие. Българските загуби бЪха 4 убити и 15 ранени. Победата
възпламени войниците, поради което командуващитЪ на боя, достойните водачи
Геневъ и Тошевъ, имаха основанието да очакватъ пъленъ успехъ при предстоя-
щето утрешно кърваво изпитание.
Вечерьта следъ боя, насядали около големи огньове, войниците и офицерите
празднуваха победата съ бъклици въ ржце. Съ повишено настроение и самочув­
ствие, другарите на смъртьта споделяха впечатленията си отъ боя и тяхната воля
за победа искреше въ очите имъ. Въ книгата си „Писма отъ войната“ Тошевъ
дава следната жива картина за борческия духъ на войската. Войсковиятъ свещеникъ
отецъ М., у когото биеше едно юнашко сърдце, изтегнатъ край огъня, прекжсва
разговорите и шегите: „Ще ги биемъ во веки в-Ьковъ. Да расточатся вразиего!“ —
се произнасяше самоуверено д^до попъ; а ний едвали неподскачахме отъ радость,
и се считахме способни туку да погнемъ на другия день цялата сръбска армия и
така да свършимъ въ единъ день войната". И по-нататъкъ: „Кой знае, може би,
дЪдо попъ да е правъ съ резюмето, което даде на тия разговори: — Гледайте си
вие, момчета, работата! Господь знае какво прави! Крушката не пада далечъ отъ
крушата I.. . Да живее царь Крумъ и неговото домочадие! “ ...
Въ този бой, освенъ трънското опълчение, участие взеха и деветдесетте добро­
волци отъ Трънско въ състава на II. софийска доброволска дружина на капитанъ
Каваловъ, едни при с. Бусинци, а по-големата часть при с. Ломница (Изъ офици­
алната история и спомените на кап. Тошевъ).
Презъ този день защитниците при Трънъ чуваха твърде силната топовна и пуш-
кова стрелба около с. Врабча, отстояще отдесно и въ тилъ на трънския отредъ, но
никакво известие не дойде отъ тамъ, нито презъ деня, нито пъкъ до полунощь.
Едвамъ пое ред ъ нощь една страшна весть предаде майоръ Гуджевъ по телефона
отъ Брезникъ на капитанъ Геневъ въ Трънъ — вестьта за падането на Врабча.
Какво бе станало тамъ ?
На 3. ноемврий шуменската дивизия нападна шестте роти на целата врабчанска
позиция съ 12 дружини и 30 орждия. 10., 11., и 12. сръбски полкове заливатъ,
като пълноводна река, малкия оазисъ на българската защита, но извънредно хра-
бриятъ началникъ на позицията, капитанъ Мариновъ, отстоява чакъ до 2 ч. сл.
пладне пристжпите на многобройния неприятели, подпомогнатъ и отъ пом. нач.-
щаба на западния корпусъ — кап. Мечконевъ. Общото командуване на боя, обаче,
се командуваше лично отъ началника на корпуса — майоръ Гуджевъ. Отъ минута
на минута положението на българите се влошаваше. Капитаните Мариновъ и
Мечконевъ поискаха помощь отъ подръжката при Секиришкия мость и отъ 7. пре­
славски полкъ при с. Габеръ, но такава не се изпрати отъ никлде. Оказа се, че
майоръ Гуджевъ бе неразумно използувалъ целата секиришка подръжка, като
формиралъ малки междинни отреди и ги изпратилъ по погрешна посока — вместо
въ Врабча въ с. Банкя, а една друга рота от 4. плевенски полкъ съ подпоручикъ
Рашковъ — къмъ с. Ломница. Къмъ пладне, сърбите обхванаха десния флангъ
на врабчанскага позиция и превзеха височината „Делъ“, а по-късно — и височината
„Орливръхъ“, което нещо застави кап. Маринова да заповеда отстъпление. Сър­
бите се опитаха да довършатъ отреда на капитанъ Маринова, но последниятъ
групира една часть отъ безредно отстъпващите и на височината „Драговирски ■
камикъ“, южно отъ върха Плоча, удържа позицията си до другия день срещу
петь пъти по-силенъ противникъ.

Вмешателството на майоръ Гуджевъ въ врабчанската операция бе фатално.
Въ поменатата история И. Венедиковъ пише: „Войските около Трънъ отъ Врабча
до р. Ерма беха подчинени на капитанъ Геневъ, но началникътъ на западния кор­
пусъ, майоръ Гуджевъ, който още преди обявяването на войната обикаляше гра­
ницата, се намери тамъ и се наложи на кап. Геневъ. Следъ като отслаби общия
резервъ съ изпращане малки междинни отреди, следъ като го изпрати късно и
въ неверна посока и когато бегълци отъ Врабча, преследвани отъ сърби, стиг-

179