Page 177 - trnski_kraj

наха чакъ до Трънското шосе, той побърза да отстъпи самъ на БрЯзникъ безь
да съобщи за станалото на кап. Геневъ въ Трънъ“. Освенъ това, Гуджевъ не се
погрижи да извести превземанато на Врабча и на изпратения отъ него отредъ
при с. Ломница — 15-а рота отъ 5. дунавски полкъ съ подпоручикъ Ангеловъ,
„която майоръ Гуджевъ, изпрати същата нощь да усили отреда на капитанъ Ка-
валовъ“ (споредъ официалната история на Щаба на армията), както не извести
и на отреда — 4-а рота отъ 4. плевенски полкъ съ подпоручикъ Рашковъ, която
се намираше при с. Петачинци. „Нерешителниятъ“, „колебливиятъ“ началникъ на
корпусъ, както го нарича историкътъ, напусна въ най-опасния моментъ на боя
своя постъ, изоставяйки на произвола поверената му войска. Волята му до тамъ
6Я сломена, че даже не указа, при тръгването му за БрЯзникъ, къмъ 3 ч. сл. пл.,
нито своето ново местонахождение, нито пъкъ се погрижи веднага да предупреди
кап. Генева за надвисналата надъ трънскитЯ войски опасность отъ сигурно пле-
няване, тъй като следъ падането на Врабча, сърбите се явяваха вече въ тила на
Трънъ. И ако не последва пълниятъ разгромъ на българите — техното смачкване
отъ клещите на двете сръбски дивизии — това се дължи изключително на бав­
ните сръбски действия, около пресичане пътя на българското отстъпление отъ
Трънъ, бавность, която спаси отреда на Генева.
Венедиковъ пише: „Едва къмъ полунощь, 3. срещу 4., бе възстановенъ телеграфътъ
между Брезникъ и Трънъ. Оказа се, че защитниците на Трънъ не знаятъ нищо
за Врабча и опасностьта, която грозеше тила имъ. Поразени отъ новината за
падането на Врабча, която имъ съобщи Гуджевъ, те получиха заповедь отъ
същия да отстъпятъ веднага презъ БрЯзникъ за Сливница“.
Кап. Тошевъ веднага получи заповедь на позицията за бързо отстъпление и къмъ
1. ч. сл. полунощь, то започна. Същиятъ пише: „И въ това време, когато на­
шият ь и ловнишкиятъ отреди стоеха съ гордость и самонадеяность на своите
места и чакаха другия день да гонятъ сърбите, туку изведнажъ се явява предъ
техъ нещо страшно, нещо съдбоносно, което не допуска никаква пехливанска
храбрость, никаква боздуганска решителность, а само иззисква бърза и целе­
съобразна мерка и то не да се гони и побеждава, а да се спасява, и то колкото
може по-скоро, военната честь на българския войникъ“ ...

Кап. Геневъ не можеше да се помири съ този обратъ. Същата зловеща нощь той
иска на три пъти разрешение отъ началникъ-щаба на армията да атакува сутринтьта
на 4. ноемврий моравската дивизия, та по този начинъ да поправи положението,
но разрешение не му се даде, а му се потрети заповЯдьта за бързо отстъпление
на БрЯзникъ.
Кап. Мариновъ, следъ като турна преграда на сръбския приливъ на последната
си позиция „Драговитски камикъ“ при върха Плоча, потърси майоръ Гурджева и
като не го намЯри при СЯкирица, отиде къмъ полунощь срещу 4. въ БрЯзникъ.
Тамъ ужасенъ разбра, че едвамъ тогава 6Я заповядано за отстъплението на
трънския отредъ и, че окончателното напускане на Врабча би значило гибель и
пленъ за войскитЯ на кап. Геневъ. И този голЯмъ синъ на България, чувствувайки
своя дългъ, не се поколеба да поеме отговорностьта, да изтръгне изъ устата на
сръбскитЯ дивизии защитницитЯ на Трънъ. По свой починъ, същата нощь той се
върна при своя отредъ на позицията и сутриньта на 4. ноемврий нападна въ
флангъ 12. сръбски полкъ, прогони го и по такъвъ начинъ забави съ цЯль день
сръбското настъпление, докато трънскиятъ отредъ се прибере въ БрЯзникъ.
По това време се източваше къмъ Радомир ь и разбитиятъ при Власина—Колуница
изворски отредъ, състоящъ се отъ 1 дружина, отъ цласотинския отредъ на Гайновичъ,
състоящъ се отъ петь сръбски баталиона и 1 батарея на „ЦвЯтковъ гробъ“.
Венедиковъ пише: „Най-печална остана съдбата на забравения при Петачинци
отредъ. На следния день — 4. ноемврий, заклещени между две сръбски дивизии,
не подозирайки опасностьта, тЯ бидоха обиколени и следъ отчаяна борба, часть
изгина, заедно съ единия ротенъ командиръ, друга часть ранени, заедно съ другия
ротенъ командиръ, бЯха разсЯяни по бойното поле. Само 45 души съ фелдфебела
БЯлчевъ успЯха, като изъ вълчи уста, да се отърватъ и презъ планини и долини,
да се присъединятъ къмъ частитЯ си.“

180