Page 178 - trnski_kraj

За гюи забравени роти, наречени петачински отредъ, въ официалната история 6
казано:
„Следъ отстъплението на плевенската рота отъ с. Петачинци на връхъ
Китка, тя завари тамъ и дунавската и отъ тоя моментъ двете роти свързаха
съдбата си. Изглежда, че командното положение на тия роти не е било опре-
делено, тъй като те не съ се сметали
=дал

макарь че официалната история се е помъчила да смекчи неговата вина, б. н.).
На 4. ноемврий двамата ротни командири, подпоручиците Ангеловъ и Рашковъ
тръгватъ къмъ Трънъ и при връхъ Китка намиратъ въ кошарите му трънския
житель Рангелъ Бабинъ Маринъ, който туку-що бе дошелъ отъ града. Той
съобщи на офицерите за отстъплението на всичката войска отъ Врабча и отъ
1 рънъ и, че сърбски воиници били навлезли вече въ града. Офицерите, поди-
I раваики се съ овчарската му простотия, съвсемъ не поверваха на неговите думи
но, при все това, повторно го изпратиха въ Трънъ да раззучи по-добре всичко и
г?.пбмт1 СС въРне* ^Тръгвайки, Рангелъ ги увещава: „Бегайте, язъкъ за момчетата,
с рбите ще ви избиятъ . Отредътъ усили своята стражева охрана. Двамата ротни
командири съ въ големо недоумение. Те не могатъ да допуснатъ, че следъ славния
бои при Туроковци може да има отстъпление, а още по-малко, че съ забравени
отъ
своя началникъ, маиоръ Гуджевъ. И следъ заминаването на Рангела ротните
командири се изкачиха на открито место и видеха сърбската войска въ града
(споредъ официалната история). Подпор. Рашковъ казва на подпор. Ангеловъ да^ от-
стъпятъ къмъ Черчелатъ, но последниятъ му отговаря: „Отъ тукъ не може да се
отстъпи подъ никакъвъ предлогъ, защото откриваме фланга на целата позиция“
(изъ спомените на Рашковъ, споредъ офиц. история). Тогава Рашковъ тръгва съ
вошицитЪ си къмъ Черчелатъ, пробива си пжть съ цената на много жертви и
едвамъ Успива само съ 28 души да се прибере нъ Бр*зн„къ, раненъ и носен"
отъ ашшнцнтЪ СИ' ф®лдФебелъть БЬлчевъ, макаръ и откжснатъ, успева да се
отъ тп-^нгкптп пУШИ‘ Т°И Дастигна °®оза на трънския отредъ, който се охраняваше
тътрънското опълчение (споредъ оф. история). Сражението съ подпор. Рашковъ
обърна вниманието на 14. сръбски полкъ, навлезълъ вече въ Трънъ, и патрулите
войнъ Попя™ П° бДЛКЗНИТЪ И ^ЪМЪ ВРЪХЪ Китка> гдето скриха доблестния
воинъ и хората му. Отредътъ на Ангеловъ бе обкръженъ отъ всички страни но
койни^-Д м вРедаде’ а пРие борбата; при такъвъ случай за доблестния и храбъръ
и кI еДН0 реш'ние ~ борба Д0 смърть- Защищавайки своята вой-
ГГ ГТЬ ъ рЪлгарДя’ тои УмРе достойно на своя постъ. Тукъ витае духътъ
на трънчаните Гюро Михаиловъ и Рангелъ Ивановъ. И тамъ задъ оголелите
люлякови гори се разигра една борба страхотна, но величава. Шепа храбреци,
отаъ Двоит*’ пРедъ погледа на Бога, изградиха съ своите кости и кръвь
паметникъ на българското духовно величие. ^
пп1Р„ЪЛИаЛ0Т" НаСе®НИе слУ,иаш: грохота на боя, вс+жи гърмежъ на сръбскит-Ь
пл,и гр ГГ. * СТре''ап ВЪ неговото СЪР™«- Молитви, оросеви съ изобилни
сълзи, се отправятъ къмъ Всевишния за спасение на техните братя. Навремени
п°У™хваха и всредъ това зловещо затишие се дочуваше българското
;Ура г щиковетЪ работятъ. Подпоручикъ Ангеловъ, вече съ четири рани, отъ които
ВЪ гърдигЬ’ направлява борбата, докато борците покриха съ
остан^лп^прир РРдната земя- Едвамъ тогава сърбите завладеха лобното место,
останало вече безъ защитници.
Населението всячески

дойдатъ" ние ^Гъ,^"
«Ди !-Това говореха и жени и деца, и стари, и млади, и войници, и офи-
сл?п1Я мпЗ;я™БЪЛГарИЯ имаш5 Д°?ята 33 п°беда. И ние победихме. Господь по-
вой^кя пяй Н таШИЯ Гер0И' ТоИ ИМЙ щастието единъ день да види българската
войска пакъ въ Трънъ и да издъхне въ прегръдките на свои бойни другари
сж.щия день.

181