Page 179 - trnski_kraj
P. 179
Историкътъ посочи виновника за петачинския отредъ едвамъ презъ 1910 год. А
презъ 1886 год. увисна на въжето невинниятъ, познатиятъ ни вече Димитъръ Бабинъ
Маринъ; той стана изкупителната жертва. По този начинъ отечеството отплати
услугата му къмъ избития петачински отредъ! ... Но за това на друго место.
Отстъплението на трънските войски, както се каза, започна на 3. срещу 4. ноемврий
къмъ 1 часа следъ полунощь. Кап. Геневъ, смитайки шосето Трънъ — Брезникъ
прекъснато, заповяда оттеглюването да стане по Глоговишката долина презъ селата
Мисловщица, Изворъ, Конска, Брезникъ — неудобни и кални селски пътища,
успоредни на шосето и разделени отъ него отъ планинската верига Черчелатъ и
Парамунъ. Трънското опълчение и при тези важни моменти изпълни най-достойно
своя дългъ. Познавайки самообладанието и решителностьта на опълченците, кап.
Геневъ запов-Ьда на кап. Тошевъ същите да останатъ на позициите си за прикри
ване на отстъплението. Тошевъ пише: „На трънското опълчение, което прикриваше
полето, заповедахъ да не остъпва до второ разпореждане“.
Къмъ 2 часа отстъпващите войски се събраха при определения пунктъ — Бабинъ
мостъ на р. Ерма, но бъркотията пречеше да се върви. При невъзможностьта да
внесе порядъкъ въ отстъплението по калните междуеелски пътища, задръстени
отъ войсковите обози, кап. Тошевъ се реши на крайната мерка — да пожертвува
обоза, но да спаси отъ пленяване частите си и артилерията, толкозъ повече, че
оставаше малко време до съмване, когато се предполагаше сърбите да прегрядятъ
всичките пътища помежду Трънъ и Брезникъ. Геневъ и Тошевъ не знаеха, че по
скалистите чуки около Врабча полковиятъ командиръ на бдинския полкъ и начал-
никъ на врабчанската позиция, капитанъ Мариновъ, решенъ да мре, бранеше пътя
за отстъплението на трънските войски, тъй както трънското опълчение, оставено
за ариергардъ на кап. Геневъ, бранеше тила на последния, разтегнато отъ Малкия-
Руй до шосето Трънъ — Клисура. Опълчението запали огньове по целата бойна
линия и тази хитрость на трънчани струваше повече даже отъ единъ сполучливъ
бой, защото сърбите сметаха, че огньовете съ на българска защита; те и не по
дозираха, че меркащите се тукъ-таме силуети около пламаците беха последните
защитници на Трънъ.
Така бе спасенъ 5 хилядниятъ трънски отредъ. Последниятъ пристигна благопо
лучно въ Брезникъ на 4. IX. въ 2 часа сл. пладне; следъ него се прибра храбриятъ
Мариновъ и най-после, привечерь, трънското опълчение, заедно съ целия обозъ,
който беше пожертвуванъ отъ отстъпващите, но когото опълченците прибраха
отъ Ломница, отъ Трънъ, и отъ Бабинъ мостъ и го докараха не по лошите пътища
на Глоговишката долина, а по шосето, пробивайки си пътя съ оръжие по Фили-
повската долина срещу налитанията на единъ сръбски ескадронъ. Трънското опъл
чение за трети пъть показа своята висока нравствена стойность. Довеждането на
обоза бе истинска изненада за Геневъ и Тошевъ, които го беха пожертвували.
Изненада бе и пътуванато му по шосето. Едвамъ сега се разбра несъстоятел
ността на предложението за прекъсването на шосето още на 3. декемврий, което
принуди кап. Ганева да отстъпи не по шосето, но по междуеелски пътища,
урви и баири, гдето се поставиха и шестте оръдия. Доволенъ отъ храброто
държане на опълчението, отъ големите имъ войнишки добродетели, кап. Геневъ
повика командира на същото, поручикъ Чорбаджиевъ и началника Тодоръ Петри-
чевъ и имъ изказа своята благодарность и похвала, както за ариергардната
имъ служба презъ целата фатална нощь по туроковските баири, така и за онова
хладнокръвие и сериозность, при най опасните минути на трънските милиционери,
които качества особено изникнаха при спасяване отъ пленъ целия обозъ на трън-
ския отредъ. И сега трънчани, безъ афектация, приеха съ дълбока благодар-
ностъ похвалата.
Кап. Тошевъ пише: „А ргороз, щехъ да забравя да спомена, че целиятъ обозъ на
трънския и ловнишкия отредъ успе да отстъпи и да пристигне на мръкване подъ
Брезникъ“. На дрего место: „Около 4 часа после обедъ пристигнаха и после-
дните останали части (доброволческата дружина и трънското опълчение), и отредътъ
беше въ пъленъ сборъ“. Въ офиц. история се потвърждава горното.
Така се приключи кървавата драма по бойната линия Власина — Клисура — Дъс-
182
