Page 180 - trnski_kraj

1Е15Е8ф^Кс^^а”{НДьИЙНа%Н Ь^брКп|

нилъ два български полка, когато, въ действителност* при Трънъ и Врабча презъ
всичките боеве българигЬ загубиха 100 убити и 200 ранени, а сърбит-Ь - 100 убити
инадъЗОО ранени. Пленници дадоха и дветЬ страни, българит-Ь повече отъ ротата на
подпор. Рашковъ и по-малко отъ тази на подпор. Ангеловъ (петачинскиятъ отредъ).
значително бойно поражение; тя дойде

съ повишено
кпасно начало за необучената, неснабдената достатъчно съ оръжие, дрехи и храна,
безъ опитенъ команденъ съставъ, изморената отъ походи отъ турската граница
до Трънъ и съставена отъ 85% доброволци българска войска. Нейното преиму­
щество не б-Ь въ численостьта, а само въ недостижимата пословична българска
храбрости — волята да се победи. Тънкиятъ наблюдатели и дълбокъ душеведецъ
кап. Тошевъ, съ една войнишка откровеностн признава: „Нии добре знаемъ какъ
би се нам-Ьрилъ н-Ькой да отдаде тая
победГна°н?коеДизкустИво,ТосвенъИна бързит-Ь войнишки крака, на онова втурване
на войника въ огъня, на оная стойкостн, съ която той издържаше свойт-Ь позиции.
Победата цъфна на върха на нашия щикъ, изкуството се изрази въ б-ЬснитЪ наши
пристжпи, и само бойниятъ викъ „ура“ бЬше двигателнтъ, които водеше воискит-Ь
срещу непристжпнигЬ позиции“.
Неудачата на трънско - врабчанската операция дойде, преди всичко, отъ гр-Ьш-
китЬ на върховния началникъ майоръ Гуджевъ. Избирането на Руй за стратегически
пунктъ на трънския планински басейнъ, вм-Ьсто Врабча, въпрЬки несъгласието на
кап. Геневъ, б-Ь фаталность, защото Врабча отстои въ тила на Руй къмъ посоката
за София. Фатално б-Ь и вмЬшателството на Гуджевъ въ боя при Врабча. Следъ
като изразходи нецелесъобразно с-Ькиришката резервна дружина, той — командирътъ
на боя — напусна просто поста си, вдигна ржце отъ всичко и, безъ да си даде
дълбока см-Ьтка за постжпката, отиде си самъ въ БрЬзникъ още презъ денътъ, изос­
тави войската, не считайки за нуждно поне да извести своевременно Генева
Трънъ за опасностьта отъ пленяване, която гроз-Ьше цЬлия му отредъ. Кап. 1ошев
не може да си обясни това държание. Официалната история, признавайки грЬшкит-Ъ
на Гуджева, дава една смекчена присяда, а Венедиковъ е по-прямъ и правдивъ въ
своята историческа присяда.
ВъпрЬки всичко, отъ върховно значение б-Ь заслугата на трънския отредъ по
отношение бавното настъпление на сърбитЪ. Венедиковъ пише въ своята и™рия.
. . . „При все това, колко гол-Ьми и неоправдани
гаритЬ, т-Ь се изкупиха съ спечеления усп-Ьхъ, защото нито моравци влезнаха въ
Трънъ (на 2. и 3., б. н.), нито шумадийцитЬ откриха връзка съ моравци. Работата,
коята сърбит-Ь отложиха за 2. и 3. ноемврий, сега пакъ б-Ьха принудени да я
отложатъ за 4. ноемврий“.
Споредъ официалната „История на Сръбско-българската война 1885 година“,
моравската и шумадийската сръбски дивизии сж имали зашжЪдь още на 2. ноем
врий да превзематъ Трънъ и Врабча и да установятъ връзка помежду си. I ова
не имъ се удаде; едвамъ на 4. ноемврий тЬ постигнаха поставенит-Ь имъ боини
задачи. А за тЬзи три дни българит-Ь успЬха да пренесатъ отъ Южна България
доста войски за защита на София и въ помощь на сливнишкигЬ борци. Ако капи
танъ Геневъ не б-Ь забавилъ съ три дни около Трънъ марша на моравската и
шумадийската дивизии, то решителнит-Ь боеве не е било възможно да се рази-
граятъ около Сливница, тъй като главнигЪ български сили, при обявяване на
войната, бЬха въ усиленъ походъ отъ Южна къмъ Западна България. Сърбит-Ь,
безъ особени усилия, щ-Ьха да приближатъ столицата и тамъ, около сърдцето на
младото княжество, щ-Ьше да се разиграе главната борба; при такъвъ случаи и
самиятъ изходъ на войната можеше да бжде другъ.
отъ опъленцит-Ь
Следъ пристигането на трънското опълчение въ БрЬзникъ, едни

183