Page 181 - trnski_kraj
P. 181

"Га П0 домовет'ь си — това б-ь разрешено отъ началника на отпеда а                      по-
                  гол-Ьмата часгь, заедно съ Т. Петричевъ, се отзова на 5. ноемврий поизори на
                  Сливница въотреда на сливнишкия герой ротмистъръ Бендеревъ началникъ на лесния
                  флангь на българското разположение. Този день Петричевъ^ служеше ка?о воъзка
                  между Бендеревъ и центъра. Едно твърде важно донесение той Занася поепус
                  ппрч-ц На К0НЬ предь фр°нта на сърбигь помежду двет-Ь бойни линии обсипванъ
                  Жакъ ЛаИпейОТЙгняРеМед °ТЪ- непРиятелски куршуми (свидетелствуване’ на живигЬ-
                                ’ Игнатъ Ахчииски, Стоятъ Ивановъ Маноиловъ, подофицеръ участникъ
                  натъ съ В°уГ ИпгТ}, Т°ЗИ дъРзькъ подвигъ, предъ лицето на смъртьтаГбЬ посрещ
                  на войншжи Т българската бойна линия; храбриятъ прим-Ьръ повдигна духа
                  на^воиницитЬ. Тукъ трънското опълчение действуваше сьвм-Ьстно съ бившит-Ь ги
                  резГедвРаУ„Тб*°?очяГРЪ"СКИЯ*°ТреДЪ - З‘а др^"а “а «Динския полкь Бенд"
                  ^™™Д               дочакалъ т-Ьхното Пристигане и отпочна прочутата си атака на
                  укрепената височина Мека-Цревь, водейки лично дружината и^трънскит-Ь опъл
                  ченцИ. Командното положение на тази важна позиция; която 64 превзета и побе'
                  теусп“иД1БендепевъНпишСеТ“ЖоТ                 падналия рт, »а войскит* отъ миналит4
                  неуспъхи. ьендеревъ пише. „Одърпани отъ тежкит-Ь походи, полубоси и полуголи
                  ”’       к?рпи на              вм4сто фуражки, затулвайки се («а дюш, Я
                  задъ н4кои камъкъ или брустверъ на снйга, безъ да има где да сГогр4я?ъ пш
                 гърнали пушкит-Ь си и свили се като котки - тбепепТхя                        „             I’“
                 отъ“?ноемвоий4неб вс* зам’Ьнени съ цаР”Ули- а шинелит* - съ кожуси. Всички
                          оемвРии не всЪки день сж имали даже хлЬбъ. . . Единъ отъ осЬицеоит-Ь
                 отъ гладъ^^Тпвя0"6 МЗЛК0 СПИРТЪ’ да СЪЖИВИМЪ «ойниций; ще гиТзмори^
                          Д ' • • Това сж извадки отъ споменигЪ на началникъ-щаба на сливнишкитЬ
                 войски за една дунавска дружина, която се бий на Врабча ; н^сжщото се отТасмо
                 Воабча и4™ ® ДР'ЖШШ> които на 5 ноемврий дойдоха на Сливница отъ Трънъ и
                 Хтвкватъ неЛсяМмоа "аСТЬ °ТЪ К0И™ тр*бваше »а «ашия д4сенъ флангъ да
                 участвуватъ не само въ първата ни победа на 5. ноемврий, но и въ разбиването
                 на половината отъ сърбската армия въ района на Три уши и Чепанъ на 7. ноемврий
                 биатъоНтъМ:Р±сДВРДИЛЯДНИЯТЪ РаД°™Р“и °тредъ на капитанъ Кисьовъ 64 раз-
                 чакъ ГсТ А,'”1"11“1“ ПрИ Бр1иникъ. Неоправданото оттегляне на Кисьовъ
                  ® ^ д0 Самоковъ откри напълно пжтя на сърбигЬ за София и къмъ л-Ьвия Ллангъ
                 за коетВоНИнТ7ТнпнмПОЛ“ОЖеНИе' Въ главното командуване б-Ьха сериозно смутени,
                 военен! сънртъ птГ? ^ П°ъЪ пРедседателството на князъ Александъръ, се свика
                 майГръ Гуджевъ з? Впябпя к0мандиРи на Сливница. ВъпрТки отговорността на
                назападнияТппп ,3 Р                петачинския отредъ, той си остана пакъ командиръ
                 оапГя по б ГР У ’ остана’ следователно, общъ командиръ на сливнишката опе-
                ВъЦИкоронния сГветъ ^1° ^                              СЪ водв°лковникъ Д. Николаев!.
                водя!!Р?Гмо пяг! надд-Ьл-Ь мнението, спод-Ьляно и отъ самия князъ, да се
                         Ппп пасивни отбранителни боеве, даже да се отстжпи евентуално къмъ
                пР°иФИчЯас?иТВсЪи ТоГигГ’ к ВСИЧКИ б°ЙНИ командиРи- Ка^о дойде отъ съвета
                своит-Ь войните « Р ИСТЪРЪ Бендеревъ държа една прочувствена речь предъ
                Сливница Товя                        К°ЯТ° зав^рШВ СЪ ДУМИ1"Ь: „Искатъ да отстжпимъ
                        Р ’     3 НИе н^ма да ваправимъ! СърбигЬ могатъ да завлад-Ьятъ Сливница
                лумп Т™ МИНаТЪ ПреЗЪ нашит* тРУпове!“ Стихийно „ура“ заглуши последни^’
                ду и на юначния началникъ (свидетелствуване на Т. Петричевъ Игнатъ Ахчийски
                желаГето^мяй ОПЪ?тенци>- Въ"р*™ решенията на корон“™ съветъ, въпреки
                ™пчснГпжии^Ъг«У«ЖеВЪ ~ центъРътъ на българското разположение на 7. да
                шаб! ня яп?и1Й               Д3 отдРъпне вазадъ, противно на това,                началникъ-
                щаба на армията, капитанъ Петровъ и бойнитЪ командири                продължиха съ още
                по-гол-Ьмъ устремъ нападенията       си и това донесе окончателната победа на бъл-
                гарит-Ь.













                 184
   176   177   178   179   180   181   182   183   184   185   186