Page 198 - trnski_kraj

„Охъ, охъ, леле. леле, майко що ме сърдце гори горко
о Ви реки и источници, излейте свои капки на глава
Днесъ като да бихъ пролеялъ жални сълзи за моего
другара — духовнаго Отца ...
25 януари 1862 г. гр. Нишъ.
Плачь отъ учителя Димитрия“.
Презъ 1804 г. трънскиятъ младежъ Мисаилъ ЦвЪтковъ Байкушевъ, едвамъ
четиринадесеть годишенъ, е въ Църна-гора — въ гр. Цетина. Отъ тукъ отива въ
Света-гора, гдето се настанява въ манастира „св. Пантелеймонъ“. Скоро, подпомогнатъ
отъ игумена, заминава за Киевъ, гдето завръшва семинарския курсъ. Връща се
въ Сърбия, гр. Сараево, и става учитель. Славата му на рЪдко призованъ учитель
го издига до тамъ, че става учитель на тогавашния черногорски князъ. По-късно
се настанява въ Дечанския манастиръ, гдето го удостояватъ съ архимандритски
чинъ. Тукъ, въ кратко време почва да импонира на висшето духовенство. Пи-
ротскиятъ владика Антимъ (известенъ съ своя разпуснатъ животъ, но защигцаващъ
населението отъ турските насилия), добре оценилъ способностите на Мисаила,
затова решава да го препрати въ средището на духовно църковната борба. Въ 1834 г.
владиката пише на знеполци, че ще имъ изпрати „архимандритъ българинъ, който
се намира въ Сърбия, именуемъ Мисаилъ“. Това не е станало веднага. Мисаилъ
странствувалъ. Най после, презъ 1839 г. носталгията за бащинъ домъ наделява.
Архимандритъ Мисаилъ се връща въ гр. Трънъ. По настояването на трънско-
знеполските първенци, приема управлението на мисловщичкия манастиръ „св. Бо­
городица“. Съ неговия трудъ и средства, въ скоро време той издигналъ на
завидна висота поверения му манастиръ.
Високите качества на интелигентности, характерность и просветена патриотичность,
съ които архимандритътъ се издигалъ надъ останалите родолюбци, тесно го свър­
зали съ Пея Степановъ. Отъ друга страна, делата на свещеникъ Никодимъ Насалевски
скоро го сближили съ двамата. И наистина, хаджилъкътъ му въ Иерусалимъ,
гдето дълго време обикалялъ светите места, напластилъ въ сърдцето на све­
щеникъ Никодимъ носталгия.

Като придобилъ по-голема прозорливость и съ това по-голема житейска опитность,
върналъ се въ Знеполс. Тукъ работилъ не по-малко отъ двамата си другари.
Идеята на Мисаилъ да се построи въ гр. Трънъ хубава църква, била споделена
и насърдчена отъ Пея и свещеникъ Никодимъ. Съ общи средства, презъ 1853 г.
построяватъ църквата „св. Петка“. Надъ входните врати и днесъ е запазенъ
следниятъ издълбанъ камененъ надписъ: („Изволениемъ Отца, Совершенимъ Сина,
Спопешениемъ Свети Духъ. Сей Храмъ Созидася трудомъ изждивениемъ Йеромонаха
Мисаила Цветковъ отъ Байкушеви и възпомощваниемъ Ктиторовъ хаджи Ни-
кодима оть Насалевци и чорбаджи Пея отъ Ярловци“/.
м. Юний 20. 1853 год.

Известенъ делъ похвала на свещеникъ Никодимъ се пада и за строежа на
църквите въ: с. Ярловци (1832г); с.Зелениградъ П835 г.), с. Насалевци (1859 г.) и
Главановци (1861 г.) Свещенодействува въ Насалевската енория.

За делото на този народенъ труженикъ нема никаква признателность. Въ Наса-
левските гробища, надъ единъ забравенъ гробъ, стърчи, като насмешка, единъ
кръсть съ неразбираемъ надписъ.
Следъ като била готова църквата „св. Петка“ въ гр. Трънъ, не закъснелъ да се
яви между разпалените родолюбци неспокойниятъ духъ на родоотстжпника Рангелъ
Станоевъ Клисурски. Отъ славолюбие, започналъ строежа на нова църква въ Трънъ.
Обаче при полагане на основите, понеже немалъ средства, съ лжжесвидетели
заявилъ, че строи църквата за сметка на трънските първенци. Добре скроената
интрига на Рангелъ Станоевъ Клисурски се потвърждава отъ следния документъ
съ дата 15. юлий 1858 г. Отъ него се вижда, че трънските първенци: чорбаджи
Пея, Кола, Иованъ, Стоянъ, Тричко, Гига и попъ Глигория „Ние доле що се под-
нисуемо поимену що чини Рангелъ Клисурски да вию на насъ заради църкву ако
се потерамо да се судимо по некоя голяма места и да се судиме, и отъ тоя судъ

Сборникъ Трънски край — 26. 201