Page 196 - trnski_kraj

отъ с. Кожинци — Трънско, като духовенъ вождъ на това народно движение.
Презъ кървавата пролЪть на 1841 год., той високо издига кръста съ Христовото
разпятие за утешение и насърдчение на разплаканите. Подъ черното расо кипъла
трънската му бунтарска кръвь. Участниците и водачите на възстанието не забра­
вили миналото Нишко възстание презъ 1821 год., ознаменувано съ бе­
силки И тогава единъ отъ главните организатори е билъ отецъ Григория Ьол-
Отъ 1815 г. до 1820 година той е билъ въ гр. Нишъ, кждето, довършвайки
гарина. , ___ . во
започнатата църква „св. Архангелъ“ (има запазенъ надписъ въ църквата...
време архирейство преосвещенаго Г-на Григория Болгарина .. .), той безшумно
подготвя възстанието. Предъ очите имъ постоянно се налагала картината: влади­
ката Мелети взима своето вжже, прекръства се, три пжти^го благославя, слага
самъ примката на главата си и казва: .Сега теглете вжжето!“

Попъ Стоянъ Поповъ, когато стигналъ подъ бесилката, изрекълъ: „Не може целъ
народъ да се беси!“ Сжщо така спокойно и юначно посрещнали смъртьта попъ
Георги Цинцарина и тримата големи българи: Младенъ Овчдровъ бакалинъ,
Гължбъ Мутавчията и Радославъ Екмешчи—башията. Техното самообладание поразило
присжтствуващите турци. Единъ отъ техъ се провикналъ: „Жалко, че те не сж
се родили мюсулмани!“ На тази българска голгота присжтствувалъ Хюсеинъ паша
и арестуваните двесте нишки граждани, за да видятъ колко е страшна смъртьта )•••
А колко много сж се уплашили българите, се вижда отъ това, че възстанието е
било подновено презъ 1835 год. Както е известно, следъ подписването на Одринския
миренъ договоръ (1829 г.) Милошъ Обреновичъ заелъ окончателно земите на
Източна Сърбия. Отъ тогава изселените отъ тамъ турци още повече се озлобили.
Покрай техните зверства почнали да се присъединяватъ интригите на некои отъ
гръцките владици. Особено по своите сплетни се издигналъ въ очите на тур-
ците нишавскиятъ владика Иеронимъ. Това наново разбунтувало раята, въ резултатъ
на което избухва поменатото възстание въ 1835 г. Възстаниците. подпомогнати
отъ пиротското население (1836 год.), водили борба частично и последователно
до 1839 година.
Но, както миналите, така и това възстание не успело. Близките хора на Григория
сж' хвърлени въ затвора. Българските селища били разграбени. Безпомощниятъ
плачъ на неуспелите българи да избегатъ въ горите или въ Свърлическо и Алек-
синачко, не смекчили сърдцата на палачите. Раздухваните пламъци отъ пролет­
ния ветрецъ обхванали съ огнените си езици 250 български селища и доунищо-
жили останалото. Стоновете на изкланото мирно население отъ албанските вой­
ски и башибузуци дълго не стихнали низъ долините на Морава, Нишава и Ти-
мокъ. Следъ българоунищожението, въ разтланния покой надъ Моравско оста­
нали само пепелища, обезобразени разлагащи се трупове, съсирена кръвь )•••
Ужасътъ на изживеното и виденото не убилъ духа на митрополитъ Григория Бол-
гарина, наричанъ „българскиятъ колосъ“. Макаръ преследванията и опитите да
го лишатъ отъ епархията, той пакъ останалъ въ църквата. Словата му насаждали
родолюбив, напомняли за българската история, подтиквали къмъ просвета, про­
буждали съзнанието за ясно определена национална политика. Всека дума излжч-
вала упоритость. Пролетата кръвь не успела да угаси българските пламъчета въ
неговата душа. Ловко прикриваната му дейность още отъ 1818 год. въ Моравско,
иронията му надъ сръбския князъ Милошъ, подбудите за възстанията срещу
турците и домогванията на гръцкото духовенство, боло съ огнени игли сърдцата
на българските врагове. Срещу Григория Болгорина се образувало троенъ фронтъ,
който поставялъ на разглеждане въпроса за неговата смърть. Особено турците
искали съ смъртната му приежда да стреснатъ, да вразумятъ, да угасятъ разпаления
отъ него български духъ въ душите и сърдцата на българите въ Моравско. На една
литургия присжтствувалъ и турскиятъ паша. Григория Болгоринътъ, наричанъ отъ
Бланки „глава на българската църква“, изпълнявайки богослужението, не виделъ, че

*) За гЬзи събития гледай „Србске Народне Новине“, бр. I отъ 2. януарий 1844 год. и
„Княжевина Срб]я“ отъ Миличевичъ — писатель, историкъ и етнографъ.
) По размЪръ и жертви, видни историци ерзвняватъ Нишкото възстание отъ 1841 г.
съ Априлското възстание отъ 1876 година.

199