Page 199 - trnski_kraj
P. 199
И наистина, поменатите по-горе лица: ГНзя Степановъ, Иванъ Тричковъ, Стоянъ
Цв-Ьтковъ Кола Димовъ, Илия Василиевъ, Тричко Георгиевъ, Гига Тончевъ попъ
т000РИл^яЬтяС^СЖ бил?въгНишъ на 21- юлий 1858 г. Тамъ чорбаджиите платили
Ш,000 дуката (жълтици). Следъ като броили исканите дукати, Рангелъ Станоевъ
и«Г 5ЗЛЪ ПИСМ0 На 22' ЮЛИЙ С’ Г’’ 46 0ще не пРеглеДалъ сметката, която
изхарчилъ за новостроящата сетрънска църква „св. Никола“, по сметка до 30. юлий
1во»г. юи предалъ на трънските чорбаджии отъ същата дата да довършатъ по
строиката на църквата за т-Ьхна сметка. Освенъ тези пари, трънчанигЬ дали
10,800 гроша помощь на Нишката катедрала.
Чорбаджи П-Ья, за когото се
молилъ цКлиятъ трънско-знеполски край, е билъ
Другарь съ видни българи, като Захарий х. Гюровъ отъ Самоковъ, Димитъръ Трай-
ковъ отъ София и съ много нишки и пиротски търговци. Дългогодишната му
дружба съ владицитЪ много допринесла за неговото самообразование. Ималъ на
р*ка славяно-българската история на Раича (издание 1801 г.); водилъ постоянна
кореспонденция съ много видни люде; получавалъ почти всичките, излизащи въ
Цариградъ, вестници. Неговиятъ твърдъ български духъ се подчертава и въ след
ното кратко писъмце: р А
„Благородному г-ну Пеиу въ Трънъ.
Дойде новъ попъ Лялински и ето ти писмо, гледай що ти писува да ни изве-
„
стишъ. Прати ни попъ Стояна ЦвМчовога да го въдворимо у Лялинци, както що
е адетъ поповски.
За което здравствуй стари юначе Болгарски.
Архимандритъ Мисаилъ
1856 г. Мисловщички монастиръ“.
Този интелектуаленъ ратникъ е роденъ 1768 г. въ с. Ярловци.
Стол-Ьтникътъ дфдо П-Ъя почива въ скромния си гробъ всрфдъ тишината на Яр-
ловските гробища. На старинния кръстъ е издълбанъ епитафътъ: ДТВА 1869 г.
Степанъ Петрия“. Отдавна вече църковните борби въ Западна България сплотили
Моравско и Знеполско въ една мощна духовна сила. Презъ същата година (1869)
наи-напредъ отъ тКхъ се подава прошение до султана, преди учредяване на Ек
зархията, че не желаятъ да останатъ въ никакъвъ случай повече подъ духовното
опекунство на гръцката патриаршия. И понеже по Санъ-Стефанския договоръ по-
голяма часть отъ Моравия се включваше въ предалите на България, споредъ
Цариградската конференция въ 1876 г., разделяща този край на два вилаета
пишкиятъ санджакъ влиза въ Софийския вилаетъ.
Презъ всичкото време на своето владичество, турцитЪ по най-жестокъ начинъ
събирали високи данъци. Въ продължение на цели десеть години вь сърдцето
на Иванъ Р. Петричевъ се напластявала умраза и презрение къмъ техъ.
1ова озлобление често го карало да се явява защитникъ на преследваните. За-
вършилъ свещеническо образование въ Билинския манастиръ край гр. Брезникъ
презъ 1864 год., учительтъ Иванъ Р. Петричевъ приелъ свещенически санъ. На
единъ праздникъ, когато изпълнявалъ свещеническия си дългъ въ с. Насалевци,
като виделъ, какъ наново турските данъчни власти непреставали да биятъ насе
лението — мжже и жени, затворени въ зимници и кочини, повечето отъ техъ бити
до смърть, езическата заповеди на Идризъ-ага наново разпалила бунтовниче
ската му кръвь. Попъ Иванъ разперилъ ржце предъ затжпелите отъ жестокости
турци и влезалъ въ пререкание съ техъ. Това, и другите му застъпничества като
учители, не харесвали на турците и те решили да вразумятъ този немиренъ попъ.
Една привечери го причакали и нападнали изъ засада край селото. Битъ до
смърти, захвърлили го край пътя и тамъ въ безсъзнание прекаралъ нощита. Ми
наващи селяни го намерили сутринита, обленъ въ кръви, съ посинели меса, почти
202
