Page 195 - trnski_kraj

„Его Високо Благородию и Нашего Епитроупу
и Екзарху Киръ Пею Молитвено въ Трънъ.

Екзархъ Киръ Пею — Архиерейско те Молитвуемъ, и понеже ти казувамъ оти
папа Димитрию Насалевски, прати ми га на Нишъ за онова безаконство свадба,
и тамо. съчинили мурафа и си казался оти това не е попъ илемъ момчето во
башета рече оти я познавамъ га онова попа що и венчалъ, и того ради, ако ке
доидетъ тамо у Васъ да и събирисъ свит-Ь свещеници отъ свето кааза Знеполска
и Трънска за да и вида, ако ке се яви кой попъ сосъ онова човека да ми ги
пратисъ сиречъ попа и онова човека. Попъ Димитрия, нека си гледа пакъ своята
Енория. Така чини и буди здравъ .. .
1854, мартъ 9, Пиротъ. | Нишавски Антимъ — Твой молитвеникъ“

Високо Преосвещенейшему и всечейснейшему Богоизбраному Нашему Господину
Господину Антиму Нишавскому и Знеполскому.
Приидомъ руко: цТлователно светую десницу.

„Приемаме пари сосъ протосингела отъ Зелени-градъ отъ попъ Косту 973. гро.
и отъ попа Павла Забелски 500 гро. Ето ти ги изпрачуемъ по тогоя човека по
имену Тодоръ да ги приемашъ. мурдисане (подпечатани) и на парите има квита
сиречъ име по име, коя каква е пара и да ми върнешъ карашилъкъ (отговоръ)
приема ли парите ?
Я Твой Екзархъ Пея Степановичъ. Вашъ Молитвеникъ у Трънъ. 1853 г.“.

Този благороденъ чорбаджия не билъ нито за моментъ напусканъ отъ мисъльта
за възраждането на поверения му край. Изникватъ по трънско-знеполските села
църква следъ църква, училище следъ училище. Това се потвърждава и отъ доку­
ментите въ Превия архивъ.

Този просвТтенъ властелинъ надъ българите, този духовенъ първенецъ, този без-
користенъ защитникъ на българщината противъ турци и гърци, е билъ почитанъ
отъ всички. Населението благоговейно изслушвало молебствието на енорийските
свещеници. „Благотворителнаго Величайшаго и благороднейшаго и Нищелюбиваго
Народо-Предводителя, Знеполскаго Господина: Г: Нашего Пея.
Милостиваго К’намъ Покровителя й пишайшаго благодетеля Господи помилуй
(трижди) Господи даруй Ему Спасение, Здравие, долгоденствие и животъ и Со-
храни Его за многая лета... Богъ да го избави отъ... Навета. Аминъ“.

Само той се е ползувалъ отъ привилегията да се облича въ скжпа пелерина,
обшита съ гайтани и да носи чизми на краката си. Богатата му канцелария рж-
ководилъ братовиятъ му синъ Гига.

Въ 1833 г. сърбите се домогватъ до българските земи въ Тимошко. Те изпждили
турските чиновници, които се настанили по близките тамъ български села. Обаче
издевателствата на турците върху българското население, жестокото събиране на
данъците и отвличането на знеполските хубавици въ турските хареми, гдето сж
били потурчвани, озлобило българите. Бунтували се техните души. Въ църквите
духътъ се повдигалъ. Тамъ, подъ божията закрила, зреяла мисъльта за кървава
разплата. Искрата за готвеното възстание не закъснела. Презъ време на боже­
ствената литургия въ църквата на с. Каменица (Нишко) внезапно турци нахлули
и се погаврили съ честьта на всички моми и жени. Отъ тукъ пламнало Морав­
ското възстание. Това народно българско движение се разпрострТло оттатъкъ
р. Българска Морава въ Добричкото поле по Топлинката долина и Лесковско,
засегнало Власотинско, трънска Клисура, и по течението на Българска Морава
достигнало до Враня и околностьта. Свещенослужителите отъ тези места очер­
тали пжтя на действията. Те искали по всекакъвъ начинъ да запазятъ непокътната
верата въ Бога, едничкиятъ сигуренъ пжть къмъ двойната българска свобода.
Редомъ съ водачите на възстанието — Миланъ Ивановъ отъ с. Каменица — Нишко
и свещеникъ I аврилъ отъ Лесковско, отъ нишкия архиепископски тронъ се раз-
прострела надъ Моравско могжщата сенка на митрополитъ Григория Болгарина

198