Page 197 - trnski_kraj

една склало украсена ржка е надвесила надъ него лъскавото острие на кама. Пашата
я забилъ въ гърба на духовника. ГолЪмиятъ синъ на Знеполе, беловласиятъ 70 годи-
шенъ старецъ, мъченически умира на своя водачески духовень постъ на 18. октомврий
1842 год. Недочакалъ бленуваната топла милувка на българската свобода, кървави
сълзи окъпали родолюбивото му сърдце.
Опитите на гръцкото духовенство търпели успехъ следъ неуспехъ. Гръцките
владици учели български езикь и пишели на славянски! Нещ,о повече, трънчани
не съ искали да приематъ и гръцките книги, което се вижда отъ едно писмо на
нишавския владика Нектария отъ 28. II. 1852 г. отъ Пиротъ (намира се въ П4>е-
вия архивъ) съ което писмо, като се обръща къмъ чорбаджи Пея Степановъ,
Хаджи попъ Никола, попъ Кузмо, попъ Димитрия, чорбаджи Тричко Кокинъ и
други чорбаджии, казва: „Писуему радиониа минеи (църковни книги) гречески
да ги приимате, защо не прилче да се сопротивуяте на велику цръкву; защо
катъ би сакали отъ велику цръкву милостивню, и особито и потребни су таквию
ствари да се намери и цръкву, защото сега истина незнаете да четите него отъ
некою годину после може да^ се научи некое дете, защото день за день и бъл-
гарията се просвещава, че дойде време да ги потражите а. сваки путь таквие
книги не излазу, затова да ги узнете ... ако ги не узнете после ще дадете повече
на великата църква (патриаршия) та хубаво си мислете“.
Между упоритите противници на гръцкото влияние, билъ и отецъ Ангелко Сте­
пановъ. Редомъ съ знеполските чорбаджии и той не позволявалъ никому да про­
изнася гръцка дума — както въ църквата, така и въ училищата. Гробътъ на този
врагъ на гръцизма, се намира близу до св. олтаръ на храма въ с. Ярловци и на
кръста личи надписъ: Ангелко Иерей — 1859 г.... Ето едно писмо, по слу­
чай неговата смърть:

„Почтено-родному Господину Г-ну чорбаджи
П^ю Степановичу .. . Благополучно у Трънъ.
Отъ всичка душа всемолитствувамъ Г-нъ Пе1ю.
Като попрашамъ перво за превожделеното ми Ваше предраго здравие, което дано
да сохрани Всемилостивия Богъ много-летно и дългоживотно. После ви извЪ-
стувамъ, защо са оскоразихъ (наскърбихъ) по премного за преставлението
(смъртьта) на попа Ангелка, и затова не можахъ самъ да пишемъ отъ сълзи, а
умолихъ друго го. Проче Богъ да утеши и мене и Вазе, онъ се куртулиса отъ
тоя много же тежки лъжовенъ светъ, и заради добродетелното му житие, вервамъ
оти е сега съ херувимите и серафимите предъ Бога и моли за утешението наше,
но ше дека да го намеримо! Проче, колко да плачемо все е на филе (напраздно)
и башка отъ това не може да го ползувамо, но и още себе си може да повре-
димо. Темже на насъ друго не оставя, освенъ да го споменувамо „Богъ да го
успокой со Аврама, Исака и Якова у Царствие Небесное“ ... Следъ малко вр^ме
може да дойдемъ да се видимо. Сега во кратце и остаю ...
1859 септемврий 19. Кюстендилъ.

Вашъ К’Богу тепли молебникъ — духовникъ — Дионисия
Архимандритовъ ученикъ (Архимандритъ Мисаилъ Байкушевъ отъ Трънъ)"
Следъ смъртьта на попъ Ангелко, за свещеникъ въ енорията избиратъ и сина му
Георги п. Ангелковъ ПЪевъ. Неговиятъ изборъ се потвърждава съ сингилия отъ
пиротския владика: „Дадо па попъ Георгия попъ Ангеловича, да попуе на двЪ
села: Ярловци и Лешниковци до неговъ жшотъ и да узима що му Акъ за не­
гово свещенодействие, а ако би се случило нЪкое препятствие на свещенодей­
ствието му, н-Ьма да попуе ...
1859 септем. 28
! Митрополитъ: Антимъ“
Народополезното д45ло на попь I еорги преждевременно е прекжснато отъ ранната
му смърть — 1862 год. Обичанъ отъ всички, учительтъ Димитрия п. Николовъ,
за да обезсмърти младия и примЪренъ свещеникъ, изразилъ своята и на другигЬ
знеполци мжка въ стихотворна форма. Между другото, казва:

200