Page 201 - trnski_kraj
P. 201
нение на неговата запов-Ьдь, турските заптиета оковали съ вериги Гиго Пеева и
архимандритъ Мисаила, следвани отъ свещеникъ Григория Магеровъ, Веселинъ
Минчевъ отъ с. Главановци, Хаджи свещеникъ Никодимъ отъ с. Насалевци и др.
Презъ целия пъть заптиетата жестоко се подигравали съ тЪхъ. Единъ следъ другъ
се качвали на Гига и Мисаила, яхвали ги, а те ги носели. Безсилни били да се
съпротивляватъ, понеже били оковани въ вериги. Хвърлили ги въ Нишкрто кале.
Отъ мухлясалите стени текло вода. Нямало светлинка. Въ смрадливия мракъ не
виждали. Само премръзналите имъ крака отъ водата, която до половинъ изпълвала
килиите на калето, потрепервали отъ време на време въ продължение на 40 дни!
Тези мъченици-борци се изплъзнали отъ сигурната си близка смърть, благо
дарение на големите рушвети, дадени отъ Гиго Шевъ и помощьта на Миха До-
мушовъ отъ гр. Нишъ.
Презъ летото на 1880 г. архимандритъ Мисаилъ Цветковъ Байкушевъ умира. Край се
верните стени на храма „св. Петка“ въ гр. Трънъ, въ почти сринатъ гробъ съ
отблъсващъ надгробенъ камъкъ, почива неспокойниятъ духъ на просветения трънски
духовникъ и родолюбецъ. Или както се изразява родолюбиво-просветениятъ ни
трънски свещеникъ Светославъ Иордановъ: „. . . почива Архимандритъ Мисаилъ,
достойниятъ последователь на Паисия Хилендарски, Софрония Врачански и др.
големи родолюбци“.
Между разпалените родолюбци въ Знеполе е билъ и попъ Григория попъ
Василевъ отъ гр. Трънъ. На длъжь и на ширь кръстосвалъ той Моравия чакъ до
албанската граница. Ведно съ контрабандната му търговия на тютюни, отъ която
докарвалъ големи печалби, очите му зорко следели развитието на общобългар
ската борба. Въ подкрепата на тая борба предоставилъ всичкото си богатство и
печалби. Подъ неговото расо биело едно буйно бунтовническо сърдце.
Преживените страдания отъ чорбаджи Гиго Пеевъ въ Нишкото кале изплели не
разривните му връзки съ видни наши стари владици и духовни лица у Нишъ,
Враня, Пиротъ и София.
Въ тази бурна епоха на стремглава борба за църковна независимость и полити-
ческа свобода, на Гиго Пеевъ се родилъ наследникъ — Тако Гиговъ Пеевъ 1838 г.
Заобиколенъ отъ грижите на майка си Иглика, възпитанъ въ средата на дедо си
попъ Ангелко и дедо си чорбаджи Пея Степановъ, отъ близу следящъ, както
техните дела, така сжщои делата на баща си Гиго, въ него се групирало целото
родолюбие и просвета на Пеевата фамилия. Тако пеевъ билъ природно интели-
гентенъ и призванъ за водачъ. Умело използувалъ влиянието на владиците Пар-
тений Нишавски и Евстатий Пелагонийски. Отъ техъ получавалъ списанията: „Кни-
жици“, „Читалище“, „Гайда“ и др. Това, което получавалъ съ прочитане на поме-
натите списания, той искалъ и други да придобиягъ. Изхождайки отъ това гле-
дище, предавалъ списанията на народните учители: Димо Р. Петричевъ, Милошъ
Насалевски, Цона Зеленоградски и др., на свещениците и по-просветените люде.
Това показва, че Тако Пеевъ е билъ човТкъ съ любвеобилно сърдце и просто-
ренъ мирогледъ.
Следъ получаване на църковната независимость (1870 г.), той се предалъ на цър-
ковното и училищното дело. На него се дължи идването на учителя Георги Не-
делевъ (около 1870—72 г.) отъ София въ Трънъ, където, издържанъ почти отъ
средствата на Тако Пеевъ, учителствувалъ и заедно съ Димо Р. Петричевъ за
менили училищната килийна система съ Ланкастеровата.
Ръководството на образувания отъ Димитъръ Общи — Власински (Трънски) рево-
люционенъ комитетъ, поели Димо Р. Петричевъ, Гиго Пеевъ, Тако Пеевъ и др.
Споредъ бележките на Димо Р. Петричевъ, освенъ имената на неколко мирски
лица, като верни комитетски деятели съ посочени и свещениците: попъ Тодоръ
Ковачевъ отъ с. Радово, попъ Григория попъ Василиевъ, попъ Григория попъ
Стояновъи попъ Григория Магаревъ отъ гр. Трънъ, попъ Михаилъ отъ с. Петачинци,
попъ Григория отъ с. Стрелъцъ, Пиротско, попъ Саватия — игуменъ на трънския
манастиръ „св. Архангелъ“.
Попъ Григория попъ Василиевъ, като единъ отъ организаторите на тоя револю-
204
