Page 193 - trnski_kraj

Борбиттъ на трънчаниза църковна свобода

Отъ Даринка П. Дракева
Най-дълбокото и естествено проявление на човешкото съществувание, върху
което не тежи никакво насилие, може да се разграничи въ две насоки: право на
животъ и вйра.

ВЬрата въ Бога — това чудновато самооблащение да търсишъ по невидими пжтища
подкрепата на невидимия вселеновладетель, винаги да го намирашъ въ успЪхит-Ь,
винаги да те гали, като ут-йха въ безуспТшието и страданията, е най-мощниятъ
двигатель на човйшкия животъ. Тази в-Ьра, подхранвайки духа на народа презъ
време на робствотото, се превъплощава за българигЬ, като фокусъ на националното
единство. 1 ози лжчъ на просветление, когато не грЪе у човешката душа, животътъ
е оезцеленъ, обхванатъ отъ мракъ. Така е било преди векове. Така е и сега. Вервай
въ Бога, за да вервашъ въ собственитй си сили. Достатъчно е да разгънемъ стра­
ниците на историята, за да намеримъ потвърждение на казаното. Тамъ, всредъ
оставените нравствени и веществени паметници отъ народите, блещи могъществото
на верата и религията.
Верата въ Бога, тази мистична сила, която издига човека до недостижимите иначе
върхове на житейските загатки, е единсвениятъ белегъ, който разделя човека отъ
животното. И онази колективна добродетели, която крепи духа на народите, особено
въ дни на големи бедствия.
Българскиятъ народъ презъ време на робството немаше друга нравствена опооа
освенъ религията. Тя е, която му даваше н ’
сили да понася тежкия животъ и да се
надева за едно светло бъдеще. Тай
надежда още повече закрепваше у неговото
съзнание отъ държанието на малцината свещенослужители отъ манастирски килии,
които направляваха църковната му и политическа борба, въпреки преследванията
отъ страна на турци и гърци — затвори, побоища и убийства.
Тамъ изъ скръбната пТсень на робските вериги се ражда стремежътъ за свобо­
да животъ, а свещенослужителите съ своя подвигъ извикаха неговата воля за
борба. На кипящъ котелъ се обърнали духовно-нравствените жизнени сили.

Всредъ вековната мрачевина на турското робство, съдбоносниятъ викъ на българския
монахъ Отецъ Паисий раздиплилъ черните пластове на българската душа. Хвър­
лената отъ него огнена искра почва силно да жари наболелите души. Съ неговата
история се открива началото на духовната пробуда. Бързо нараства нуждата отъ
духовно обединение. Най-могъщиятъ проводникъ на това народно обединение се
явява църквата. Както у всички краища на България, така и въ Трънско-Знеполско,
църквата изиграва своята огромна роля. Съ нахлуването, обаче, на кърджалиите
въ Трънско, замира всекакъвъ духовно-църковенъ животъ въ продължение на
повече отъ 25 години. За кърджалиите въ Бусинското евангелие е записано: „до-
доше Крежалие, много зулумъ учинише. . . въ лете господне 1796“*).
Църквите и манастирите сжществували безъ да сж имали възможности да се раз-
виватъ правилно и да изпълнятъ своето предназначение. Тогава сж властвували
надъ тоя край прочутите кърджалийски главатари Кара-феизъ и синъ му Али-бегъ.
Кърджалийската епоха е мрачна епоха. Манастирътъ „Св. Архангелъ“ е билъ
изгоренъ.
Съ отминаването на тази разрушителна кърджалийска стихия, явяватъ се ратници
въ полето на църковния животъ. Иеромонахъ Нивонтия отъ Трънъ, братъ на све­
щеникъ Корча Магеровъ, свещеникъ Никола Клюцинъ и Тонча Завракчия отъ с.
Зелениградъ, заедно съ чорбаджи Пея, свещеникъ Ангелко, свещеникъ Хаджи

. Потомци на войнственъ народъ, преселени отъ Азия, съ поминъкъ: грабежъ, раз­
бойничество, кражба и убийство надъ мирното население. Явяватъ се 1792—1802 г. и
се задържатъ повече отъ 16 год. — Споредъ турски държавни документи, преведени
отъ Д. Ихчиевъ.

196