Page 194 - trnski_kraj

Никодимъ, архимандритъ (иеронома) Мелхиседонъ Мисаилъ, Радивоя Изворски,
Радивоя Петричевъ и др., които ратници сж оформили презъ 1830 г. по време на
Беглишкия джибуръ (Знеполското възстание) — народно-църковното движение въ
Трънско-Знеполско. Те всички оставатъ по-голЪма или по-малка следа.
Скоро Знеполе става средище на църковна и просветна борба. Презъ 1833 г. зне-
полци се явявятъ главни водители на това духовно движение въ Нишавско-Знепол-
ската епархия съ центъръ гр. Пиротъ. Населението бързо започва да се пробужда
и да промишлява за църкви и училища. Единъ отъ пионерите за църковното
издигане, чорбаджи Пея Степановъ, успива да предума минаващия съ войската си
презъ Знеполе, идващъ отъ Враня за Самоковъ, Юсрефъ паша (1832 г.), да му раз­
реши да построи на собствени средства нова църква въ с. Ярловци. Пашата вед­
нага дава исканото резрешение. Старата църква, издълбана въ земята, като ката-
комба, скоро е заменена съ нова църква, издигната на хълма, покрита съ керемиди,
безъ да се получи за това султански ферманъ, както е било обичайно. За изграж­
дането на църквата Пйя похарчва 10,000 гроша, което се вижда отъ една записка
на нишавския владика Антимъ. И днесъ надъ вратите на храма личи каменниятъ
надписъ:
„знатУ се коУ прави цркв$“
До църквата издигнали училище. Жителите на знеполскигЪ села сж били войни-
ганий, сир. давали сж войници на султана, поради което сж били по-добре поста­
вени отъ другите. Те имали право да отиватъ въ Цариградъ, гдето сж могли да
отбиватъ ангария въ султанските чифлици. Презъ 1829 г. въ едно отъ гЬзи села
— Ярловци, ПЬя Степановъ и братъ му Ангелко построяватъ църквата „св. Ди-
митъръ“. По жребие се пада на по-стария Ангелко, да приеме свещеническия
санъ. Отъ запазената сингилия (грамота) се потвърждава, че наистина послед-
ниятъ е билъ свещеникъ.
„Почтенородни чорбаджии и началници народни, и трудолюбиви земледелци и
христолюбиви православни християни обритающися во богохранимаго села: Яр­
ловци, какво дадо да попуе попъ Ангелко и того ради дадо тая сингалия, сиречь
мое рукописание да не може никой ни едно предпяствие да учини. Проче молитва
благословение на домахъ и на чада Вашихъ.

1832 г. Априли 25. Владишки подписъ (п.) Иеронимъ
Нишавско- Знеполски Митрополитъ“.

Попъ Ангелко работилъ почти наравно съ брата си ПЪя.
День изъ день влиянието на Пея Степановъ расгЬло. Нему давали пълномощия
по учебното дело и църковните въпроси. Отъ 1852 до 1878 г. станалъ владишки
представитель — екзархъ — въ Знеполско при митрополитите: Нектария, Со-
фрония, Антима, Иеронима, Партения и Евстатия Пелагонийски. Мисията на Пея
Степановъ, като екзархъ въ Знеполско (равняваща се на представитель на ар­
хиерея), се подтвърждава отъ водената кореспонденция между нишавско-пирот-
ските владици и Пея Степановъ.

„Его Почтеному Епитропу Нашему и Екзарху
Киръ пею Молитвено въ Трънъ,

Архиерейски Ви Молитствуемъ.

„Приемахме Вашето писмо и видехме що ни писуете. Оти отидохте К. Каймакамина
Ефенди и чинихте давия, затова и мие писахме едно писмо К. Каймакамъ ефенди,
а друго К. Владиката и да си чините мукатъ та изпратите сагламъ и надамъ се
за да будетъ... (наказани) но ако неке да будетъ изджера, пакъ да ми пишете,
за да пишемъ после на Паша ефендия за илемъ вие да стоите да не давате ни
една пара оти нема царска повеля за такива зулуми да праватъ на Раята.

1854 септемврии 3. Нишавски Антимъ“.

197