Page 200 - trnski_kraj
P. 200

трупъ и го закарали въ селото. Попъ Иванъ дълго лежалъ болелъ отъ нанесе-
               ния  му побой. Фаталната нощь е отминала, но вече оставила своя страшенъ'
               белегъ — той онемТлъ. Когато заздравели раните, въ продължение на осемь
               години немиятъ попъ всеки праздникъ се черкувалъ въ църквата на с. Радово.
               Тукъ, застаналъ до вратите, той е вече забравенъ отъ ония, които многократно
               е защищавалъ . . . Но на единъ Разпети петъкъ божието благоволение се спрело
               на него. Попъ Тодоръ Ковачевъ му далъ да носи плащеницата на разпятието.
               Това внимание^ разтърсило изъ основи изстрадалата му душа. Дълбоко развъл-
               нуванъ, слушайки църковната песень, изъ немите му уста се изтръгналъ гласъ!
               Плачейки отъ радость, попъ Иванъ Р. Петричевъ казалъ: „Господи, ти не изо-
               стави своя    рабъ!“ Присжтствуващите изтълкували това събитие, като божие
               знамение и почнали да се надпреварватъ да целуватъ рждете на учителя и све-
               щеника-светецъ.
               Следъ тригодишенъ страдалчески животъ той умрелъ. Скромниятъ народенъ учитель
               и свещеникъ-бунтарь, братъ на бунтовника Радивоя Петричевъ, остава за поко­
               лението, като образъ, въ който най-релефно се очертава духовната  сила на тога-
               вашните трънско-знеполски просветени люде.
               Смъртьта на патриарха на църковните борби — Пея Степановъ, неоставяйки на­
               следници, не прекъснала веригата на поддетата борба. Неговъ достоенъ замФ-
               стникъ останалъ братовиятъ му синъ Гиго Пеевъ, уредникътъ на канцеларията му.
               Той билъ въ постоянна връзка съ всички свещеници. Явява се, като редко
              деятеленъ човекъ въ провеждането на църковната борба. Единъ фактъ ни
               кара неразривно да го обвържемъ съ победата на българщината въ този
              край надъ гръцкото влияние. Презъ 1862 год. пиротскиятъ владика Софроний
              (гръкъ), по време освещаването на вуканската църква „св. Георги“ (въ с. Вуканъ),
              заповедалъ на енорийските свещеници богослужението да се извърши на
              гръцки езикъ. Свещениците: Григорий Магеровъ, Станко Барински, Илия
               Велиинъ, Георги Ангелковъ Ярловски, Радованъ Бусински, Михаилъ Вукански
              и др., отхвърлили владишкото желание. Отказали да влезатъ въ съслужение съ Соф-
              рония. Те искали освещаването да се извърши на български езикъ. Пренебрегнатъ
              и разяренъ, владиката анатемосалъ българщината, нахвърлилъ се върху свещеника
              Григорий Магеровъ и му ударилъ плесница. Българскиятъ духовникъ грабналъ
              едно дърво и го стоварилъ върху               владиката. Богомолците настръхнали,
              Настанало смущение. Стоенето на           владиката Софроний у Вуканъ станало
              абсолютно невъзможно. Последниятъ,            унизенъ отъ нанесената му обида,
              напусналъ селото, придруженъ отъ свещеникъ Иванъ (отъ Баринпи). Стиг-
              налъ въ гр. Трънъ и се оплакалъ на турската власть. Гиго Пеевъ, който по
              това време билъ въ Трънъ, нищо не знаелъ. Но когато далновидниятъ народенъ
              учитель Димо Р. Петричевъ (отъ с. Бераинци) пристигналъ въ града и съобщилъ
              за нанесеното отъ владиката оскръбление на българската църква, Гиго Пеевъ
              просто се озверилъ. Чорбаджи Гиго веднага изпратилъ свещеника Станко Барински
              при владиката Софроний да му предаде неговото нареждане: „въ срокъ отъ 24
              часа да напусне градъ Трънъ, иначе съ колове ще бжде изгоненъ“!
              Самата турска власть, върху която започватъ да оказватъ влияние юначно-просв"Ь-
              тенигЪ българи, посъветвали владиката незабавно да напустне града, защото трън-
              чани малко говорятъ, а повече работятъ. Въ края на краищата сребролюбецътъ и
              отвратителниятъ по характеръ владика Софроний, придруженъ отъ малката си
              свита, се връща въ престолния си градъ Пиротъ.
              Гиго ПТевъ по това време е единъ отъ знеполскитй първенци. Той е взималъ уча­
              стие въ всичкитЪ народни работи. Заради това често е билъ преследванъ отъ тур-
              цигЪ, но въ новечето случаи ловко се изплъзвалъ отъ дебнещата го опасность,
              било поради богатството му, било поради старото влияние, което неговата фамилия
              е имала предъ турцитЪ.

              Митхадъ-паша правелъ разследвания изъ Трънско,  по поводъ опита на трън-
              чани  да повдигнатъ възстание. ТурскигЬ угодници Байкичъ отъ с. Мисловщица и
               Михаилъ Кьорчинъ отъ с. Насалевци, наклеветили Гиго Пеева и сжподвижниците
              му. Веднага пашата заповЪдалъ да му докаратъ бунтарите-комити. Въ изпъл-



                                                                                                   203
   195   196   197   198   199   200   201   202   203   204   205