Page 202 - trnski_kraj
P. 202

Ционенъ комитетъ, изпълнявалъ длъжностьта куриеръ между Трънъ, Вранй,
               Пиротъ и Нишъ. Слщо така, билъ е и доброволецъ по време Сръбско-турската
               война презъ 1876 г. Той е единъ отъ храбреците отъ четата на Симо Соколовъ.
               Тако П-Ьевъ, обаче, има големи заслуги въ борбата срещу нападенията на тур­
               ските башибузуци при освобождението на България и особено въ великата борба,
               която трънските патриоти, начело съ него, водиха противъ сръбските домогвания
               за Църибродъ, Брезникъ и Трънъ презъ годините 1878—79. Както е известно,
               тази борба завърши успешно за българската кауза; сърбите не можаха да обсе-
               батъ поменатите градове и бидоха изпждени изъ техъ отъ русите. Въ това народно
               движение единъ отъ куриерите по пренасяне тайната поща до Тако Пеевъ въ
               София, е билъ и попъ Тодоръ Ковачевъ. Долните         негови стихове даватъ представа
               не само за големия идеализъмъ и себеотрицание на попъ Тодора, но и за колектив­
               ната воля на трънчани да извоюватъ съ каквато и да било цена                своята бъл-
              гарска свобода.

              Отъ кратките писма между просветените трънчани и емигранта Тако П-Ьевъ, про­
              личава взаимното уважение, големите надежди въ успеха на Тако Пеевъ отъ
              една страна, а отъ друга — неговата вера въ оставените заместници.
              Ето две отъ техъ:
                         „Г-нъ Тако Г. Пеевъ
              Сь настошщето нь1 ничтожно писъмце ви поздравлщвамъ слава всевишнему до
              днесъ сме у здраве сжщо тжй желаш и вама. И             много се радувамъ на вашето
              народолюбиво срдце и ка чу1а народша ви гласъ — да живеНтъ такива Българи
              многолетствено.

              Берайнци 1878,                                                     Вашъ пршатель
                   17 май                                              Димо Радивоевъ (Петричевъ)“

                         „Вославяни болгарски градъ София
                         Ваше благородие Г. Тако Гиговъ Пеевъ
                                                     Здравствуй,
              Мили ми и благи приятелю ето се        пакъ явлемъ сосъ моето ничтожно писмо и
              сердечно поздравлямъ пакъ. Приемо честното ви поздравле и разумемо що ни
              пишете. На пейчинъ данъ прочетамо писмото и разумемо че ни освобождате ето
              сега сме радостни и у надежду за освобождени. Зарадувамо се кога смо чули
              дека е дошелъ светлия ни баща и че те е освободилъ да будешъ рахатъ. О ра-
              дость голема на сердцето ми кога си се поослободилъ. Тако, да будешъ садъ
              слободенъ и отъ нашия посрбенъ народъ сега са добри одъ куде насъ. Тако
              остаемъ у нажду вашъ искрени приятели и целуемъ ваше благо лице.
              878 год. 17 октомврия,
                                                                            Попъ Тодоръ Ковачевъ“
                         „До Гиго П-Ьевъ — Трънъ
                           Родителю,

              Като се представихъ предъ Негово Сиятелство Княза
                                  „                                     и му подадохме потребното,
              той ми отговори: Грънъ и Бр-Ьзникъ оставатъ подъ България. Защо се обезпо­
              коявате. Азъ му казахъ че нашия народъ желае щото часъ по скоро да го пре­
              гърне Вашата власть. Той отговори: будете спокойни, скоро че будетъ Трънъ и
              Бр-Ьзникъ сега ще се ограничи, а Пиротъ остава подъ Сърбию. Тогава ние съ
              гол-Ьма радости се завърнахме, а н-Ькои пиротчани сосъ сълзи на очигЪ си оста­
              наха по насъ, защото имъ се пресекоха нозете;          но има и друго да ви пиша за
              Пиротъ но сега не требе.
              1878 год. 14 окт. Средецъ (София)                     Вашъ покоренъ Тако Г. П-Ьевъ“

              Д-Ьдо Гиго П-Ьевъ, бащата на този гол-Ьмъ българинъ, умира презъ 1902 година.
              Смъртита му е наскърбила ц-Ьло Трънско-Знеполско, защото всички знаятъ и пом-
              нятъ, че и той е разнелъ живота си въ служба народно-българска.

              Безъ да разглеждамъ подробно разигралит-Ь се събития около освобождението на
              трънската области отъ турцит-Ь и сърбит-Ь, което     не е задача на настоящия трудъ,



                                                                                                  205
   197   198   199   200   201   202   203   204   205   206   207