Page 202 - trnski_kraj

Ционенъ комитетъ, изпълнявалъ длъжностьта куриеръ между Трънъ, Вранй,
Пиротъ и Нишъ. Слщо така, билъ е и доброволецъ по време Сръбско-турската
война презъ 1876 г. Той е единъ отъ храбреците отъ четата на Симо Соколовъ.
Тако П-Ьевъ, обаче, има големи заслуги въ борбата срещу нападенията на тур­
ските башибузуци при освобождението на България и особено въ великата борба,
която трънските патриоти, начело съ него, водиха противъ сръбските домогвания
за Църибродъ, Брезникъ и Трънъ презъ годините 1878—79. Както е известно,
тази борба завърши успешно за българската кауза; сърбите не можаха да обсе-
батъ поменатите градове и бидоха изпждени изъ техъ отъ русите. Въ това народно
движение единъ отъ куриерите по пренасяне тайната поща до Тако Пеевъ въ
София, е билъ и попъ Тодоръ Ковачевъ. Долните негови стихове даватъ представа
не само за големия идеализъмъ и себеотрицание на попъ Тодора, но и за колектив­
ната воля на трънчани да извоюватъ съ каквато и да било цена своята бъл-
гарска свобода.

Отъ кратките писма между просветените трънчани и емигранта Тако П-Ьевъ, про­
личава взаимното уважение, големите надежди въ успеха на Тако Пеевъ отъ
една страна, а отъ друга — неговата вера въ оставените заместници.
Ето две отъ техъ:
„Г-нъ Тако Г. Пеевъ
Сь настошщето нь1 ничтожно писъмце ви поздравлщвамъ слава всевишнему до
днесъ сме у здраве сжщо тжй желаш и вама. И много се радувамъ на вашето
народолюбиво срдце и ка чу1а народша ви гласъ — да живеНтъ такива Българи
многолетствено.

Берайнци 1878, Вашъ пршатель
17 май Димо Радивоевъ (Петричевъ)“

„Вославяни болгарски градъ София
Ваше благородие Г. Тако Гиговъ Пеевъ
Здравствуй,
Мили ми и благи приятелю ето се пакъ явлемъ сосъ моето ничтожно писмо и
сердечно поздравлямъ пакъ. Приемо честното ви поздравле и разумемо що ни
пишете. На пейчинъ данъ прочетамо писмото и разумемо че ни освобождате ето
сега сме радостни и у надежду за освобождени. Зарадувамо се кога смо чули
дека е дошелъ светлия ни баща и че те е освободилъ да будешъ рахатъ. О ра-
дость голема на сердцето ми кога си се поослободилъ. Тако, да будешъ садъ
слободенъ и отъ нашия посрбенъ народъ сега са добри одъ куде насъ. Тако
остаемъ у нажду вашъ искрени приятели и целуемъ ваше благо лице.
878 год. 17 октомврия,
Попъ Тодоръ Ковачевъ“
„До Гиго П-Ьевъ — Трънъ
Родителю,

Като се представихъ предъ Негово Сиятелство Княза
„ и му подадохме потребното,
той ми отговори: Грънъ и Бр-Ьзникъ оставатъ подъ България. Защо се обезпо­
коявате. Азъ му казахъ че нашия народъ желае щото часъ по скоро да го пре­
гърне Вашата власть. Той отговори: будете спокойни, скоро че будетъ Трънъ и
Бр-Ьзникъ сега ще се ограничи, а Пиротъ остава подъ Сърбию. Тогава ние съ
гол-Ьма радости се завърнахме, а н-Ькои пиротчани сосъ сълзи на очигЪ си оста­
наха по насъ, защото имъ се пресекоха нозете; но има и друго да ви пиша за
Пиротъ но сега не требе.
1878 год. 14 окт. Средецъ (София) Вашъ покоренъ Тако Г. П-Ьевъ“

Д-Ьдо Гиго П-Ьевъ, бащата на този гол-Ьмъ българинъ, умира презъ 1902 година.
Смъртита му е наскърбила ц-Ьло Трънско-Знеполско, защото всички знаятъ и пом-
нятъ, че и той е разнелъ живота си въ служба народно-българска.

Безъ да разглеждамъ подробно разигралит-Ь се събития около освобождението на
трънската области отъ турцит-Ь и сърбит-Ь, което не е задача на настоящия трудъ,

205