Page 204 - trnski_kraj

Цър кви и манастири въ трънския край

Отъ сееш,. Свгътославъ Иордановъ

Съ разпространение на християнството на Балканския п-овъ отъ апостолите и
приемниците имъ, Трънско-Знеполскиятъ вилаетъ не е останалъ глухъ на оная
религиозна стихия, идеща отъ юго-изтокъ. Лжчите на християнството, отправени
по посока отъ Солунъ и София (Триадица) още отъ III. в., не ще съмнение, сж
лесно достигнали до полудивите предславянски племена, едни отъ които сж били
заседнали по течението на Луда-река, отпосле наречена Ерма. Семето на христи­
янството, хвърлено тука, намерило богата почва всредъ знеполските езичници.
Сжщото силно подействувало на техната податчива душа и те почнали да се
християнизиратъ. Църковните служители въ тая насока особено сж допринесли много,
тъй като техното слово се е жадно поглъщало. Солунската, пловдивската и со­
фийската църкви още въ първите векове сж дали мжченици. Пловдивскиятъ
епископъ ЕРМА съ своите презвитери и епископи, заедно съ софийските Мели-
тонъ и Протогенъ, насаждали новото благовестие въ обширния си диоцезъ, който
се простиралъ чакъ до планинските вериги на Знеполе. Къмъ 350 г. въ София се
свикалъ църковенъ съборъ, въ който най-живо участие взелъ старо-християн­
ският ь епископъ Протогенъ. Тогава изъ цело Софийско е имало християни, както и
молитвени домове — църкви и манастири. Въ старо-християнско време другъ
епископъ, който е развивалъ своята ревность извънъ пределите на диоцеза на
Пиротската епархия, е НИКИТА, епископъ Реми-зиянски (Бела-паланка), подчи-
ненъ на софийския митрополитъ. Той е популяренъ църковенъ писатель и песно-
певецъ. Нему се отдава честьта, че е обърналъ въ християнството доста варвар­
ски племена наоколо, които вече заживели чистъ, спокоенъ животъ. Почнали се
постройки на църкви и манастири, така, че полудивите населници по склоновете
на Влашка планина и Руй станали мирни и трудолюбиви хора. Тоя църковенъ
просветители починалъ въ 431 год. Имаме пълна вероятности да верваме, че въ
трънско-знеполския край е имало нещо, като клонъ отъ Пиротската епархия, на­
ричана, споредъ преданието, ЗВОНЪЧКА ЕПАРХИЯ, която е имала и епископъ,
подведомственъ на пиротските епископи.
Разпространението на християнството, както и изникването на първите храмове
въ Знеполско, е вървело въ най-тесна връзка съ това, що ставало въ Пиротъ и
София. Имената на епископите и презвитерите, които сж действували по тия
мФста, за сега не могатъ да се посочатъ, защото нема исторически данни. Имало
е съображения, които сж подействували презъ ония времена, за да не се посочи
поне единъ епископъ, който да е светителствувалъ било на ЗВОНЪЧКАТА, било
на по-послешната древле-просияла Знеполска епископия. Даже за
дълго време къмъ VI. в. историята не може да отбележи и да ни покаже, кои сж
били епископи на Софийската и Пиротската епархии, тъй като презъ тия векове, дори
до края на VIII. в., църквата се е разяждала отъ ереси и е била преследвана отъ
нашествието на славяните, а после и отъ българите, докато при царь Борисъ I
(864 г.) християнството възтържествувало.

Известно е, че въ началото на VI. в. нахлуватъ славяните, които заели земите
отъ Дунава до Бело-море. Въ тия нови събития, несъмнено е, че сж изгубили
своето сжществувание Звонъчката, Суковската, Перничката и др.
епископии, а и самите имена на епископите сж неотбелязани въ историята ни.
Въпреки тия събития, нивото на християнството не спада. Благодарение на
Юстинияна Велики (565 г.), който се счита, като големъ ревнитедь за разпростране-
нието му, както и на самото влияние на византийската култура върху славяните, по­
следните постепенно се християнизирали. Но ето, въ 679 г. идва ордата на бълга­
рите, които постепенно се претопили, приели християнството и образували сла-
вяно-българския народъ. Презъ това време въ обширния Софийски диоцезъ, гдето
спадалъ Трънско-Знеполскиятъ вилаетъ, църквите и манастирите заживели по-нор-
маленъ животъ, като епископствата дори се увеличили, но вече се намирали подъ
юрисдикцията на солунския екзархъ и римския престолъ.

207