Page 205 - trnski_kraj

Везъ съмнение, при това увеличение на епископиите, останала пакъ да съществува
Звончанската такава (с. Звонци, на долното течение на р. Ерма), съ нейните ши­
роки предели, въ които се е включвало и Трънско. Знайно е отъ историята, че
следъ идване на българите, спокойниятъ животъ на църквите е билъ разклатенъ,
като много църкви и манастири били разорани, а епископите прокудени. Това е
било, разбира се, докато българите се укротили отъ силата на християнската вълна.
Така съ се нижели събитията до покръстването на българите (864 г.), кагато
мъдриятъ царь Борисъ поставя основи на българо-славянската култура и просвета.
До покръстването на българите, въпреки това, че същите постепенно приемали
християнството, наличните храмове и манастири наредъ били разсипани, така, че
кьмъ края на VIII. в. е имало запазени храмове въ по-големите градове: София,
Самоковъ, Нишъ и др. Храмовете презъ тия времена съ били безъ кубета, съ
продълговата форма, разделени на три части и пр. Царъ Борисъ, обаче, „създаде
църкви и манастири, постави епископи, егумени и попи да учатъ народа”. Много
манастири били възобновени, а и нови се въздигатъ. Безспорно, въ нача­
лото на IX. в. низъ хубавите знеполски долини и трънските
гори се вече разнасяла сладката песень за Христа. Въ тоя
настъпилъ разцветъ съ получили възобновение въ Знеполско почти всички хра­
мове, а епископията, поради това, че старите седалища Звонци (звънецъ) или
Свенеапосъ, били вече разрушени, добила нового си име Знеполска. Софийската
митропол. катедра наново става популярна съ своите подразделения: Перникъ,
Суково и Свенеапъ (Звене-поле) или Знеполъ — Звънецъ градъ,
намиращъ съ въ Трънска околия, наверно близо около с. Одоровци (въ Дире-
к у л е), на местото на градището „АСЕНОВО КАЛЕ“, или на местото на днеш-
ното с. Звонци, гдето има минераленъ изворъ. Още презъ 14. в. този градъ билъ
разсипанъ. Въ историята на Цухлевъ се говори, че на деспотъ Сте-
фанъ Лазаревича, султанъ Мехмедъ, следъ разбиването на брата си Муса
на р. Искъръ, далъ града Коприянъ и „страну Знеполия глаголему“, а не гр.
Звънецъ или Знеполъ, който, види се, вече не е съществувалъ, а само околностьта
му носила името (1413 г.). Въ знеполската область въ тия времена е имало два бе­
лежити манастири. Погановскиятъ „св Иоанъ Богословъ“, който съ­
ществува и днесъ, и Одоровскиятъ манастиръ „св. Иоанъ Кръститель“, който,
споредъ народното предание, билъ разрушенъ отъ турците, презъ време на
робството ни, понеже сребролюбивите му монаси убили единъ знатенъ и
бо! ат ь турчинъ (следъ 1400 г.). Въ тия времена Знеполската епископия била
обширна и знатна. Споредъ историка ГОЛУБИНСКИ, на нея били да­
дени да има 40 клирици и 40 парици (църковни служители, които да обслуж-
ватъ църквите.).

Знеполската епископия, като отделно религиозно-административно щюю, е била
подъ благословението на софийския митрополитъ, комуто е била подчинена. Съ­
щата е съществувала до 1460 г., когато турцитЪ завладели и Сърбия, като следъ
това събитие, нейното подчинение напълно вл-Ьзло въ ръцете на софийския ми­
трополитъ. Въ 1760 г. Знеполе съ гр. Трънъ и съ гр. Пиротъ, образували Ниша-
въчка епархия, съ центъръ гр. ПИРОТЪ, като въ Знеполе билъ назначенъ да
ръководи административния, религиозния и църковенъ животъ ЕКЗАРХЪ. Единъ
измежду тия екзарси, който се занимавалъ въ епископията съ църковния жи­
вотъ, е билъ видниятъ знеполецъ Пъя Степановичъ отъ с. Ярловци
— следъ 1820 год.

Манастирите и църквите изъ Трънско, както и тия изъ другите вилаети, по
техния исторически пъть съ преминали презъ разрушителни времена и като така
основно съ пострадали. Ето защо, твърде мъчно може да се определи съ точ­
ности годините на възникването имъ, или подновяването следъ техното разорение
презъ вековете на робството и др. нападения. Въ тая насока за детайлно проуч­
ване на историческия животъ на църквите въ нашия край, липсватъ достоверни
данни, било надписи по стени, по книги, хроники или предания съ по-положите-
ленъ характеръ.
Отъ казаното до тукъ, по-обширно за църквите, манастирите, както и за съще-

208